да се срещнат. Напротив, убеден съм, че срещата на „близнаците“ ще се състои и че ще облагодетелства човечеството с невиждани хоризонти. Реакцията на западната душа на ду­шата на Изтока и обратното ще създаде нов жи­вот, нови хора, нова култура. Щастлив съм тък­мо поради този синтез. ..“, бе писал руският китаист академик В. М. Алексеев (1881 - 1951), подкрепяйки думите си с много и показа­телни данни за инстинктивната тяга на Запада към Изтока и на Изтока към Запада, за стреме­жа на пътешественици, учени, творци да допри­несат за тяхното взаимно сближаване, за реализу­емостта на синтеза, едновременно цел и отправен пункт, „точката, отгдето сме поели“, на един дъ­лъг и възходящ път.

Откъс от едноименния пътепис за Китай, публикуван в книгата „Гладът като хляб“, 1988 г.

1. На 1 октомври 1949 г. - Б. а. ↩

2. Т.е. множеството канали, които пресичат столицата на Тайланд. ↩

3. (1910-1996). – Б.а. ↩

4. От traditio (лат.) - предаване, повествуване. - Б. а. ↩

5. Наред с конфуцианството и чан-будизма. На китайски език не е имало отделни думи за обозначаване на „рели­гия“ и „учение“. Йероглифът дзяо бил общ. - Б. а. ↩

6. В „Страданията на младия Вертер“.- Б. а. ↩

7. Т. е. на прекаления европоцентризъм. Понятието е съставено от Европа и еротика. - Б. а. ↩

8. Вж. „Записки от източния склон“, 1985 г. Пре­вод Крум Ацев. - Б. а. ↩

9. Свещен език (лат.). - Б. а. ↩

10. Т. е. „Октомври“ (шв.). Книжарницата бе наречена така в чест на националния празник на КНР - 1 октомври. - Б. а. ↩

11. Особен вид задачи, чрез които в гротескна форма учителят моделира в съзнанието на ученика основни принципи. - Б. а. ↩