„Да пишеш не е естествено - заявява авторът на „Вила Тъга“ в едно от редките си интервюта. - И повечето читатели всъщност изпитват смътното желание да правят нещо друго. Хемингуей например е искал да бъде тореадор... В последна сметка не са тъй малко онези, които пишат, за да компенсират някакъв неуспех.“
1. Когато влизаш в гората, не забравяй да почукаш.
2. Разтвори с две ръце един празен плик и изречи в него нещо на висок глас. После бързо залепи плика и го прати по пощата на някой, когото казаното от тебе може да интересува.
Тези напътствия на шведския поет Бенгт аф Клинтберг /род. 1938 г./ са като гранични камъни, между които се простира цяла територия. Надписите върху тях се четат от пръв поглед, но ги разбират онези, които схващат кодирания им смисъл: че природата трябва да се уважава и че комуникацията е всъщност напразно усилие.
Нищо не рухва.
Уолт Уитман. „Песен за мен“
Всичко започна да рухва.
Джек Керуак. „По пътя“
И рухна, би добавил Кърт Вонегът. Или Били Пилгрим, Елиът Роузуотър, Килгор Траут, Уилбър Суейн... Макар никой от тях да не е негово алтер его, всеки от героите му изразява, повече или по-малко, неговото отношение към действителността, в която е тласнат. Именно тласнат, защото едва ли някой от тях, включително и Уолтър Ф. Старбък от «Затворникът», би станал доброволен участник в този масов кеч, чиито правила и без друго дават шанс не за победа, а за осакатяване в по-поносима степен или за агония, досадно кратка от гледна точка на тълпата, струпана около тепиха.
Обядвах у Гьоте. „През тези дни, откакто не съм ви видял - каза той, - четох много и различни работи, особено един китайски роман, който ми се стори извънредно интересен.“ „Китайски роман? - учудих се аз. - Трябва да е много странен.“ - „Не дотолкова, колкото може да се допусне - каза Гьоте. - Хората мислят, действат и чувстват почти също като нас и човек бързо започва да смята, че им е равен, само че у тях всичко изглежда някак по-ясно, по-чисто и по-нравствено.“.
Прерията, разстлала се, докъдето поглед стига, с призрачността и триизмерната реалност на холограма, извика в съзнанието ми думите на писателката Фланъри О’Конър, че на много места в САЩ всъщност е все едно дали ще те убият, или ще ти отнемат някое и друго колело на автомобила. Сложната плетеница от пътища, които я опасват, съвсем не променя характера на пейзажа, чиято монотонност не накърнява, подсилвайки усещането за безкрай чрез неспирната циркулация на транспорт по тези туптящи от движение асфалтови артерии и превръщайки се в органична част от страната, сякаш лунна панорама, не по-малко емблемна за Америка от небостъргачите на Манхатън или от ленното и сякаш безкрайно течение на Мисисипи /3788 км./.
В късен ноемврийски следобед през 1997 г. присъствах на церемония, колкото необичайна, толкова и характерна: във всички библиотеки на Скандинавския север, от Гренландия на запад до Финландия на изток, в точно определен час бяха изгасени електрическите светлини, за да отстъпят на треперливите, но упорити като живота пламъчета на хиляди свещи, въздействащи като магия и най-подходящ съпровод на откъса от староисландската сага за Егил Скалагримсон, поет и викинг от X век, прочетен навсякъде из този обширен географски ареал, на съответен език и пред неизменно благоговейна публика.
Ancient philosophy was a way of life as well as an intellectual method premised on the trinity of existence (physical, mental and spiritual); a trinity subject to the laws of rationality. In a similar manner, for Emanuel Swedenborg, the Swedish scientist, scholar and theosophist, who epitomizes the ideas and the criteria of the Enlightenment, the need for rationality and the benefits one could derive from the acquisition of knowledge are of prime importance to humanity.
The mutual penetration of poetry and music which unifies them in a single whole has been considered since ancient times as a specific and highly efficient way of communication between the creators and the rest of the world, as a medium for a subtle suggestion of ideas, messages, emotions. It is a well known fact that these two arts work even better together in combination with a third – the painting, forming thus an aesthetic palette of words, tones, colours and reaching the effect of synesthesia...