Разговор с професор Вера Ганчева

Професор Ганчева, тазгодишното издание на Софийския международен фестивал ¹ е посветено на скандинавските литератури. Кои според вас са най-интересните за българската публика акценти в програмата?

- Това е една смела и нелека за осъществяване инициатива, която обаче има добри изгледи за успех, тъй като Асоциация „Българска книга” е извършила подготвителна работа на високо ниво, бих казала дори - със скандинавска организираност и финес. Събитието е значимо и полезно не само за онези, които интерпретират и представят културата на Скандинавския север, но то ще остави следи и в съзнанието на много други, привлечени от мероприятията, включени в програмата му. Следи дълбоки и трайни, с оглед преди всичко на диалогичността, залегнала като принцип в нейния замисъл и съставяне. Това е българо-скандинавски литературен фестивал за обмен на идеи и информация, за реално общуване на творците на словото, вече утвърдени или още млади, от шест страни заедно с нашата, както и за техните непосредствени срещи с българската публика, жадна за зареждащи духа изживявания. Какво по-хубаво от това! В изискано оформената програма аз съм отбелязала за себе си няколко дискусии като вече състоялия се разговор за качеството на преводите и на изданията изобщо на книги от Скандинавския север или този, който предстои за финансовата подкрепа, оказвана, вкупом или поотделно, от държавите в нордския ареал за целите на международната комуникация и взаимодействие в областта на литературата и за нейното перманентно състояние на печална неефективност у нас; няколко творчески „работилници” (тази на Центъра „X. К. Андерсен” например или експерименталната „лаборатория” на краткия криминален разказ), а и срещи с автори както измежду гостите (особено ме интересуват двете финландски писателки Софи Оксанен и Йохана Синисало, шведският автор на книги за деца Улф Старк, неговата сънародничка Катарина Масети, норвежкият литературовед и писател Хенинг Верп, исландската „фурия” Сьон), така и сред изразителите на „новите вълни” в българската белетристика, поезия, критика, повечето млади и за мен неизвестни, но будещи симпатия с енергията и позитивното си излъчване, доловими чрез медиите, отзивчиви за появите им... Няма да пропусна и поне част от филмовия фестивал „Северно сияние”, някои сценични и музикални изяви - изобщо ще се опитам да поема колкото може повече от този българо- скандинавски микс, чиято екзотичност и артистизъм са за мен подходящ финал на една динамична година и летящ старт на друга. Ще опитам по нещо и от скандинавското кулинарно меню, особено ако има топла грахова супа със сланинка, доказано целебна и за психиката в мрачната и влажна предзима... Накратко, аз имам всички основания да смятам, че дълго ще помним видяното и чутото в мраморното фоайе на НДК, както и на другите творчески платформи на този фест, чиито отражения може би все някога ще потърсим и на скандинавска почва, защо не в омаята на белите нощи...

У нас скандинавските литератури, или поне част от тях, са относително плътно, систематично представяни и преведени.