произведения от тези литератури. Може би докато сега отговарям на вашия въпрос, някои от техните книги са вече под печат или в компютрите на преводачи, повечето млади, повечето възпитаници именно на „Скандинавистика”, но липсата на регулирана информация за това стихийно обилие от заглавия, на целенасочена и по-задълбочена професионално-творческа подготовка в университетските аудитории, на така необходими речници и пособия, на квалифицирана редакторска намеса в техните, все още неумели опити да поднесат на български език по-сложни и взискателни текстове, на публични обсъждания на приносите и пропуските им, както и прибързаното задръстване на културни ниши с шлака вместо методичното им и грижливо запълване с най-качествен „материал“ и пр., са обратната страна на монетата, с която заплащаме цената на такъв „разцвет“. Поради финансирането на преводната литература от страните на Скандинавския север и съответните програми на Европейския съюз, нейното представяне се е превърнало (дано не необратимо) в недотам почтен бизнес, вина за който носят преди всичко издателите, задължени морално и юридически да контролират качеството на субсидираните преводи. Някои, разбира се, го правят, както има и чудесни млади преводачи, които израстват пред очите ни, но и най-талантливите сред тях се нуждаят от настойничеството на редактори, с каквито винаги е разполагала славната книжовна школа на България, все още не меланхолично чезнещ спомен. В динамиката и хаоса на тази гонитба на финансови помощи издателите далеч не винаги си дават сметка какво губят и те, и всички останали, когато се стремят да припечелят набързо, без предварително да рецензират книгите или да проверят възможностите на преводачите им, когато редактират исландски текстове през френски език например, или поднасят знаменития труд на исландския учен и творец Снори Стурлусон „Земен кръг" (XIII в.), в твърде луксозен вид, но в неграмотен превод, бъкащ от недомислици и грешки. Ужасява ме мисълта, че и „Делата на даните" на датския средновековен книжовник Саксон Граматик може в някакъв момент да се подхвърли небрежно на пазара, както стана преди две-три години със сатирико-фантастичния роман на датско-норвежкия писател и мислител Лудвиг Холберг „Подземното пътешествие на Нилс Клим" (XVIII в.), без да се упомене от какъв език е преведен (оригиналът е на латински), без задължителните коментари, компетентни бележки под линия, предговор или послеслов.., Впрочем някои комедии на Холберг, наричан „северен Молиер", както и морално- философските му размисли би трябвало да се издадат и у нас, подобно на шедьовъра на анонимен исландски автор „Песен за слънцето" (ок. 1200), поне един или два сборника със староисландски саги, пътеписите на Карл Линей, „Книга на сънищата" на Емануел Сведенборг, „Накитът на кралицата" на К.Ю.Л. Алмквист, сборници с поезия на скандинавски романтици, символисти, модернисти, творби на Пер Лагерквист, Гунар Екелъоф, Хари Мартинсон и пр. От съвременните писатели бих сигнализирала за продължаващото отсъствие тук на голямата шведска писателка Щерщин Екман, на Сузане