Егил Скалагримсон или
когато
вярата става гняв

В късен ноемврийски следобед през 1997 г. присъствах на церемония, колкото необичайна, толкова и характерна: във всички библиотеки на Скандинавския север, от Гренландия на запад до Финландия на изток, в точно определен час бяха изгасени електрическите светлини, за да отстъпят на треперливите, но упорити като живота пламъчета на хиляди свещи, въздействащи като магия и най-подходящ съпровод на откъса от староисландската сага за Егил Скалагримсон, поет и викинг от X век, прочетен навсякъде из този обширен географски ареал, на съответен език и пред неизменно благоговейна публика. Загубил две от децата си, Егил решава да се самоубие, но творческият импулс да изрази своята мъка в стихове му дава сили да продължи съществуването си и неговата елегия „Загуба на синове“ (Sonatorrek¹), покъртителна с мъжествената сдържаност на емоциите и с дълбоката убеденост в силата на изкуството, в чудодейността му, се смята и до днес за връх в скалдовата поезия, която представлява изключително сложно и взискателно умение, забележително явление в европейската, а и в световната литература. Бях в Националната библиотека на Исландия, когато така беше открита седмицата, посветена на създаването и закрилата на художествената словесност, на спасителната й роля за изграждане на човешки добродетели и за духовно оцеляване в условията на суров климат и природа, на тежки исторически изпитания, за утвърждаване и развитие на ценности, придобили с времето непреходност и доказана общовалидност.

Едва ли е случаен впрочем фактът, че тъкмо тази сага беше избрана тогава, за да се прехвърлят рамките на момента и конкрет­ното събитие да придобие по-дълбок смисъл, да се насити с извися­ваща го иносказателност. Това произведение, не по-малко знамени­то от своя автор и от героя си, е обвързано с две особено ярки лич­ности в историята и културата на Скандинавския север, съответно Снори Стурлусон (1179-1241) и Егил Скалагримсон (910-990), живе­ли в различни епохи, но споени не само с родство, а и със сходна съдба, предизвикателно сложна и нелека, отреждана сякаш по правило на ярките и необикновени хора, на онези, които се раждат със специално предопределение, с мисия. Първият -

1. Имената, названията и понятията, напечатани с удебелен шрифт, са пояснени в края на целия текст. - Б.а.