Егил Скалагримсон или когато вярата става гняв Страница 2 of 10

забележителен учен и писател, без чийто принос богатото митологично и литературно-художествено наследство на Севера би било погубено и разпиляно, а следата от него в универсалния „златен фонд“ на човечеството сигурно нямаше да е по-ясна и категорична от избледнелите надписи с руни. Вторият - викинг и поет, най-великият от всички исландски скалдове, оставил шедьоври, извънредно характерни за високите критерии на тяхното изкуство, и същевременно белязани с отпеча­тъка на неговата изключителна индивидуалност и действително ря­дък талант. „Инкрустирани“ в сагата, която му е посветена, тези творби не само потвърждават неговата вяра в магическата мощ на Словото, а и я демонстрират - една от тях спасява живота му в прекия, буква­лен смисъл, друга го връща от преддверието към зловещото царство на Хел, господарката на мъртвите, при синьозелената свежест на Борг, неговия дом и стопанство, помагайки му да превъзмогне огромната скръб на осиротелия баща чрез увековечаване на спомена за синовете, които е загубил. Впрочем нищо в живота на Егил Скалагримсон не е ординерно - сагата за него, за чийто автор все по-кате­горично бива считан именно Снори Стурлусон, роднина на поета по майчина линия и както вече изтъкнах, най-забележителната фигура в средновековната култура на Севера, пресъздава в подробности ре­дица моменти и събития в биографията му от емигрирането на него­вия дядо и на баща му от Норвегия в Исландия през IX век, когато много норвежци напуснали родната земя, прокудени от господството на крал Харалд Красивокосия. Обичайна практика било те, след дългото и опасно пътуване през северния Атлантик, да хвърлят във водите му подпорите на стола на бащата, на главата на фамилия­та, донесени от родината, малко преди акостиране на заветния ос­тровен бряг, за да разберат по този начин волята на боговете - къде точно да стъпят на него и да се установят. Така направил викингът Инголвур Арнарсон, считан за първия заселник на Исландия (годи­ната била 874), близък приятел на дядото на Егил, Квелд-Улвур, Нощ­ният вълк, наричан така (според френския изследовател Режи Боайе например), защото имал способността под прикритието на мрака да се преобразява в звяр, готов да извършва страхотии. Така щял да постъпи и самият Квелд-Улвур, но към края на изнурителното пъте­шествие той се разболял и умрял. Преди това поискал от сина си, ковача Скалагримур, с когото се отправили към Исландия с два ко­раба с по трийсет души на всеки, да му стъкми ковчег и да обещае, че ще построи дома си на острова близо до мястото, където ковчегът му излезе на брега. Тъй и станало: Скалагримур се заселил там, на­рекъл мястото Борг, а фиорда - Боргарфьордур, полагайки така нача­лото на житието на хората от областта Мирар, т. нар. мирармен, на които е посветена и първата част от пространната сага за неговия пък син, Егил. Ето как драматично започва разказът за поета и рода му, макар днес спокойствието, обгърнало Борг, недалеч от Рейкявик, в