Проф. Вера Ганчева е сред много уважаваните и ценени български интелектуалци. За нея вероятно не би трябвало да се говори много, защото приносите са тези, които правят хората, а нейните достойни дела са не едно или две. Тя е от онзи тип хора, с които винаги е интересно да седнеш и да разговаряш, защото няма да си тръгнеш „празен“, а обогатен и научил нещо, което винаги да си спомняш.

Вера Ганчева е сред българските учени, наложили скандинавистиката у нас и благодарение на нея и сестра й Васа днес тя е популярна сред младите в България. Но освен в науката и литературата, Вера Ганчева е дала и своя принос в журналистиката. Била е последователно репортер, зам. гл. редактор и главен редактор на сп. ЛИК (1966-1976) в БТА, главен редактор и директор на издателство "Народна култура" (1978-1989), основател и управител на издателство „Хемус“ OOД (1991-2001), директор на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1996-1997), понастоящем е съсобственик и управител на ИК "Хемус Груп" ООД. Преподава културна история на Скандинавския север, нордска литература и митология в специалност "Скандинавистика" на Софийския университет (от 1993 г.). Доктор по филология, професор. Изявява се като литературовед, есеист, преводач, издател.

Заедно с близки и приятели тя учредява фондация „Васа Ганчева“, която наскоро за шести път връчи и своите едноименни награди на млади хора, утвърдили се в областта на телевизионната критика и публицистика, на художествения превод от скандинавски езици.

След церемонията по връчването на поредните награди на фондацията, през април т. г., проф. Ганчева даде интервю за сайта на СБЖ.

Какво е да израснеш в семейство на известни журналисти и литератори, проф. Ганчева? Майка ви Надя Ганчева създаде „модната библия на соца“ – изключително професионалното списание „Лада“, доколкото знам нейният баща е пишел пиеси; сестра ви Васа се посвети на телевизията. В каква домашна атмосфера израснахте? Какво научихте и запомнихте от майка си? Баща ви Лалю Ганчев следва славянска филология, завършва в Париж, заради независимо поведение е „заточен“ като посланик в скандинавските страни - какво „взехте“ от него?

Без да абсолютизирам ролята на семейството и средата, в които човек „попада“ с раждането си, моят собствен опит и вече дългогодишните ми наблюдения на хората (позволявам си такова обобщение, приемливо за солидната ми възраст) не от днес и не съвсем от вчера са ме убедили, че тяхното въздействие е определящо за формирането им от най-ранна възраст, още преди прословутите „първи седем години“. Не считам, че съдбата има нещо общо със случайността и затова за израстването и изграждането ми като личност при такива родители аз се считам задължена да й благодаря. И то не само за техните качества и възможности, които маркирате в своя въпрос – обосновано пространен, за да предполага и пространен отговор, а и за някои данни, заложени в генетичните им програми и предопределили по обясним начин и насоките в моето развитие, и придобиваното на различните му етапи умение да се справям с живота. А то се оказа необходим фактор