и Димитър Узунов с Катя Георгиева, музиканти, театрални дейци, журналисти, колеги и на двамата – от „Земеделско знаме“ на баща ми, в „Отечествен фронт“, „Жената днес“ и „Лада“ – на майка ми. Отделно искам да посоча Ивайла Вълкова, Мира Тодорова, Тамара Джеджева и Бинка Милева, с които Надя Ганчева беше особено близка. Само мимоходом ще отбележа в тази връзка едно явление, достатъчно красноречиво за лабилните етични основи на нашата действителност: чрез Гугъл в интернет се предлагат списъци на български журналисти и на публицисти, които прегледах неотдавна, за да се подсетя за хора, чиито имена са поизбледнели в паметта ми. С изумление констатирах, че в тях липсват немалко творчески фигури от висок ранг, за сметка може би на също така немалко второразредни или дори треторазредни персонажи, по-скоро миманс, отколкото реален актив в миналото и настоящето на българската култура. Мисля, че задължение на СБЖ е да излъчи някакъв орган, който да прегледа тези списъци, да ги обогати и казано направо – да ги нормализира. Не става дума за замяна на едни имена с други, а за съвестното попълване на тези каталози, за да предлагат те една не самодейна, но безукорна и внушаваща респект картина на професията, да съдържат нейния ценен фонд, „златен“ и „сребърен“.

Какво сме запомнили с Васа от нашите родители? От баща ни – човечността, щедростта и благородството, независимия дух, а също и яркия му талант на оратор и публицист, нереализиран докрай поради тясната му ангажираност с друго поприще – това на чистата политика. Но негов кумир не случайно беше Жан Жорес, френският философ и историк, основател на вестник „Юманите“, чийто пламенен изказ и стремеж към припокриване на политиката с идеализъм характеризираха и Лалю Ганчев, макар той добре да съзнаваше, че няма общество, в чиито условия то да е осъществимо.

А от Надя Ганчева? Рядко срещаното съчетание на строгост и хумор, „по английски“ изискан и тънък, безпогрешния усет за стил във всяко едно отношение – и в междучовешките отношения, и в проявите на майчина грижовност, никога демонстративни или прекалени, и в изпълнението на многостранните й задължения, домашни или професионални. За нея стилът беше живот и животът – стил.

Случайно или закономерно поехте по техния път?

От казаното дотук би следвало да излиза, че закономерността е взела връх над всякаква случайност.

Вас Господ ви е дарил да живеете с хора, които оставят след себе си трайни следи и светлина. Един от тях написа: „Искам да те нарисувам“, което стихотворение освен песен, вече си е и жива класика. Владимир Башев остана вечно млад, но и незабравим поет и до днес. Неспокойна душа, той отдаде много сили и на вестниците.

Така е. За съжаление може би пак Господ нерядко ми е отнемал даровете, с които ме е облагодетелствал, и тъй като все разсъждавам над въпроса „с какво съм го заслужила?“, стигнах и до логичен според мен отговор: защото май почти винаги ми е било потребно време, за да оценя истински онова, което съм получавала.

Приемах го нерядко като нещо едва ли не естествено, но що се отнася до няколкогодишната ми връзка