стигна до целта, която съм си поставил“...

И аз избягвам да се навеждам.

С Башев, доколкото знам, е свързана появата на „Пипи Дългото чорапче“ и на български език. Какво го привлече към нея, че и ви предложи да я преведете?

Изучаването на чужди езици открай време е било свързано с желанието ми да чета и превеждам главно художествена литература. Първият превод, който направих като студентка по славянска филология в Софийския университет, беше от чешки, език, към който вече бях прибавила руски, френски и английски. Към шведския се насочих и по стечение на обстоятелствата, и от естествен филологически интерес, но с желанието да допринеса, ако съумея, за опознаването у нас на литературата на Швеция, а и на Норвегия, защото в Стокхолмския университет записах и курс по норвежки. Когато се омъжих и се завърнах в София, реших да опитам силите си на това поприще и с вълнението на дебютант прекрачих прага на редакцията за преводна литература в издателство „Народна младеж“. В стаята заварих групичка редактори и сътрудници на издателството, развеселени по някаква причина, пред които изложих мотивите си да препоръчам за превод на български социално-криминалния роман „Убийството на 31-я етаж“, издаден в доста страни, а също и да ми бъде поверено пресъздаването му на български. Предложението ми беше посрещнато с бурен смях и с реплики от рода на: „Как можем да бъдем сигурни в преценката ви за тази книга, след като досега нито сте превеждала, нито сте писала за литература“... Последното не отговаряше на истината – още от Швеция бях изпращала материали за писатели и явления в скандинавските литератури, а и няколко превода от шведски на разкази, отпечатани във водещата ни периодика, но вероятно твърде скромни, за да са привлекли вниманието на такива издателски „асове“, и аз напуснах „Народна младеж“ с решението никога повече да не повтарям подобна грешка. Владимир Башев обаче беше на друго мнение и по негов почин аз залегнах над превода на „Пипи Дългото чорапче“ от Астрид Линдгрен,поверен ми все пак от „Народна младеж“, но след обстоен разговор с директора на издателството Дамян Дамев, който ми поръча анотация за произведението и авторката му, както и определен брой страници пробен превод.За съжаление книгата, чудесно оформена, не отстъпваща на оригиналното шведско издание, излезе след гибелта на Владимир Башев (1935-1967), който сигурно щеше да му се порадва и да осмее незлобиво разочарованието ми от получения за този превод хонорар – 220 лв. По-важни обаче бяха моите контакти с великата Астрид Линдгрен, посещенията ми в редакцията, където тя работеше, и в дома й, интервюто, взето от нея в една предколедна вечер – първото и единствено досега в нашия печат, както и доверието, оказано от такава световна знаменитост на една съвсем млада и предполагаемо неопитна преводачка, изникнала ненадейно изпод мрачната сянка на „желязната завеса“.

Вие наложихте скандинавистиката у нас и тя благодарение на вас и сестра ви днес е популярна сред младите. Навярно имате впечатления и от работата на медиите там. Затова искам да ви попитам: знаете ли