Златни шпори и сребърни пера

Прерията, разстлала се, докъдето поглед стига, с призрачността и триизмерната реалност на холограма, извика в съзна­нието ми думите на писателката Фланъри О’Конър, че на много места в САЩ всъщност е все едно дали ще те убият, или ще ти отнемат някое и друго колело на автомобила. Сложната плете­ница от пътища, които я опасват, съвсем не променя характера на пейзажа, чиято монотонност не накърнява, подсилвайки усе­щането за безкрай чрез неспирната циркулация на транспорт по тези туптящи от движение асфалтови артерии и превръщайки се в органична част от страната, сякаш лунна панорама, не по-мал­ко емблемна за Америка от небостъргачите на Манхатън или от ленното и сякаш безкрайно течение на Мисисипи /3788 км./. Оклахома сити, главен град на щата, прочул се в света с назования на него бродуейски мюзи­къл и с нашумялата му екранизация, като че почти изцяло се е слял с обагрената в бакърено шир наоколо, ниско застроен и дотам разпръснат, че го считат за най-големия в страната, но даунтаун, център в общоприетия архитектурен смисъл на поня­тието все пак не му липсва, както, разбира се, и забележителнос­ти. Сред тях особено изпъква Националният музей на каубоя, действително уникален културен институт за миналото, по-далечно или относително близко на Запада, някога известен като див, а днес опитомен от научно-техническия напредък, от цивилизаци­ята, изличила завинаги някои от неговите специфични черти, без обаче да принизява стойността му на митологема и без да го лишава напълно от неговото своеобразие и магнетизъм. Експо­зицията на музея, единствен по рода си в САЩ и чиято сграда напомня стан на някогашните пионери колонисти, а внушител­ната бронзова статуя на Бъфало Бил пред входа й, заобиколена от фонтани и пилони с развяващи се знамена, сякаш има за цел да подсети, че фактите добиват истинско съдържание във взаи­моотношения със своите ритуализирани подобия чрез техния ефект върху възприятията и емоциите на хората както в делника им, така и в процеса на историята (ефект, отдавна постиган и възпроизвеждан с неизчерпаемите възможности и похвати на масовата култура), е разгърната в мащаба и с драматизма на уестърн, по-силно въздействащ от който и да е филм, заснет по всеизвестните канони на Wild West show. Покоряването на Ди­вия Запад е представено многопланово и без идеализация, без опит за романтизиращо камуфлиране на геноцида, който го е съпътствал, и обилието от документи, реликви и макети, от книги, фотоси, грандиозни в епичността си платна и скулптури на творци, класици на американското изобразително изкуство, от ранга на Чарлс М. Ръсел, Фредърик Ремингтън или  Джеймс Ърл Фрейзър /споменавам само някои/ убедително разкрива как са били изграждани и закалявани определени обществени струк­тури, как е възникнал комплексът от норми и митове, трансформиран в гъвкава и прагматична система от ценности, предназначена да им служи за идейно-психологическо алиби и опора.

Животът, кипящ край хълма, на който се издига музеят, осигурява неочаквана дълготрайност на впечатленията, събра­ни в просторните му зали.