щат от типа на Оклахома го демонстрира по твърде красноречив начин в естеството му на резултати не тол­кова от изгоден пакт с обстоятелствата в съчетание с амбиции и подкрепящи ги достойнства, колкото от твърдост при поддър­жането и изявата на т. нар. дух на границата , понятие, ключово за психологията на "нацията от нации" и определящо при формирането на съзнанието на североамериканеца, а също и основен елемент в едно жизнено продуктивно митотворчество, чи­ято цел е да внушава чувството за "обтекаемост" на битието, за непрестанна промяна и възраждане, за свобода. Границата е всъщност онази имагинерна линия между вече завоюваната и усвоена от някогашните заселници пустош и онази, която предстояло да бъде завзета: близо до Оклахома сити се на­мира един такъв пост, щателно реконструиран и лансиран като туристически обект не само заради конкретно-историческата му значимост, но и заради стойността на символ — на възнаграден риск, на съвкупност от такива известни американски свойс­тва като практицизъм, хиперактивност, предприемчивост, нес­покойствие, неотклонност, изграждани и затвърждавани в хода на десетилетия при преместването на границата все по-нататък, дори в такива зони, повече или по-малко абстрактни, като тази на бъдещето например, забулена в мъглявините на неизвестно­то, но която просто чака да бъде завладяна...

Казват, че ескимосите имали сто думи за сняг, обозначава­щи разни негови състояния и оттенъци, но като че на света няма език, който да притежава детайлирани определения за видовете пространство, дори и у народи, за които то също е тъй жизнено важно, както снегът за населението на арктическия пояс. САЩ са една от страните, където тази липса се усеща, още повече, че пространството е не само тяхна физическа характеристика, не само формат, но и форма, синоним и на нравствена категория, на хоризонт и избор. "Америка е толкова голяма, бе заявил писателят Джеймс Т. Фрейзър, че почти всичко казано за нея е вярно, а не по-малко вярно е и всякакво твърдение в противо­положен смисъл.” Оклахома, щат, в който основни елементи от вече класическата иконография на САЩ (прерия, каубои и ин­дианци, златната шпора на добре пресметнатия риск, the drive-in movies, кинопрожекциите под открито небе за автомобилисти, фосфоресциращи крайпътно в мрака, Стандарт ойл къмпани....) са споени във въздействуваща с автентичността си цялост, пулсираща от живот и напълно лишена от бутафория, потвърждава правотата на това наблюдение и с факта, че само на половинчасово отстояние с кола от летището на главния му град се намира истински оазис на културата, чието лоно е универси­тетът в Норман, известен навред в страната с активността на група творци и техни ентусиазирани съмишленици там, отдавна получила измеренията на дело. На пръв поглед градецът Нор­ман едва ли се отличава от безчет свои подобия, пръснати нав­ред в САЩ, спретнати и благоустроени, по правило двуетажни и затрогващо идилични в кича на своя среднокласов уют, обгър­нати в атмосферата на онази "фантомизирана американска не­винност”, тъй тънко внушена в стиховете на големия поет