Макар из Великите равнини, част от които е и територията на този щат, днес да не се нижат кервани от фургоните на заселници, пробиващи си път през индиански обсади, макар на хоризонта да не се открояват силуетите на волно препускащи мустанги, а сетивата потръпват от тътена на несекващия автомобилен трафик, не от тропота на стада бизони и в кафяво-червеникавата им пръст са задълбали с клюнове ог­ромните чапли на нефтените сонди, проникнали до богатите залежи на черно злато в техните недра, битието на най-прославените селскостопански работници в света, ранчерите и каубо­ите, изглежда непроменено по същество и онези, които срещах тук-там в града, необичаен за европееца с липсата на улици и тротоари, с отсъствието на минувачи, идваха с всяка подробност от своята външност и поведение, с походката и набраздените обветрени лица, с крайниците, нерядко в гипс, сякаш изтъквайки без думи факта, че седлото е за тях по-привично от креслото, тежкият труд под открито небе — от креенето в канцелария с кондициониран въздух и флуоресцент­но осветление, опасното родео - от брейка в дискоклуб. В тър­говския пункт на чоктоу (едно от 69-те племена, които обитават щата) аз се сдобих с мандела, талисман от пера, мъниста и пухкава, разчепкана вълна във формата на кръг, най-съвършената фигура според индианците, в чиято затворена и затваряща заобленост те търсят и намират проекция на Космоса и вечност­та, на конкретното и фантастичното, на съдбата и властта над нея. Експресивно опровержение на хронометрията и символи­чен израз на мъдростта в качеството й на способ за оцеляване чрез дълбоко разбиране на универсалните закономерности, подчинили и отделния индивид, и съществуването изобщо, кръгът обаче сякаш отдавна е вписан в ограничителен квадрат и аз често си мислех за мълчанието, което го изпълва, вибриращо от толкова недоловени и неразгадани послания, от дълбоката трагика на една обречена народностна душевност... 

За взора на пришелеца, долетял от Изток, от Ню Йорк или от Бостън, да речем, и поел в моторна капсула през прерията, нейната необятна и равна повърхност е хипнотизиращо хоризонтална, особено при съпоставка с коренно различната вертикална действителност, където е бил допреди два-три часа и чиито предимства вече не му се струват толкова неоспорими. За отбе­лязване впрочем е фактът, че именно такава, сякаш безпредел­на, земна плоскост, вдъхваща усещането за паралелност и за статичност, предотвратила дори конфликта между "физика" и "метафизика", за неизменност, прави съвременните постижения на науката и техниката още по-импозантни и им придава дори философска релефност при тяхното онагледяване като доказа­телства в полза на тезата на руския естествоизпитател и мислител, виден представител на космизма академик Владимир Вернадски за антропо­генния характер на нашата епоха, в която човекът става геоложка сила, фактор за преобразяване на планетата и за пре­връщане на областта на живота, биосферата, в царство на ума - ноосфера. Приносът на САЩ в това отношение надали подлежи на съмнение и макар че динамичното развитие обхва­ща цялата страна,