Вера Лалева Ганчева е родена на 23 февруари 1943 г. в София в семейството на дееца на БЗНС, общественика и дипломата Лалю Ганчев /1914-1981/ и журналистката Надя Ганчева /1915-1984/. Сестра е на телевизионната режисьорка, водеща и публицистка Васа Ганчева /1946-2011/. Средното си образование завършва в 35 ЕСПУ с преподаване на руски език през 1960, а висшето – в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където се дипломира в специалност „Славянска филология“ през 1965 г. В периода 1965-1968 изучава история на скандинавските литератури и шведски и норвежки език в Стокхолмския университет. Ползва свободно също руски, английски, френски и чешки. През 1965 г. се омъжва за поета Владимир Башев /1935-1967/ и през 1966 постъпва на работа в БТА, където е последователно репортер в „Международна информация“, редактор, зам. гл. редактор и гл. редактор на седмичника за култура ЛИК. През 1976 напуска БТА, става зам. гл. редактор на списание „Отечество“, а от 1978 до 1990 е съответно главен редактор и /от 1980/ директор на издателство „Народна култура“.

Още като журналистка в БТА Вера Ганчева започва да сътрудничи на периодичния печат с материали в различни публицистични жанрове, посветени на събития и явления в световния културен живот. Оттогава датират и първите й преводи на художествена литература, главно от шведски. В края на 60-те години тя започва да представя по-активно писатели и поети от Скандинавския север, като особено нашумява преводът й на шедьовъра на Астрид Линдгрен „Пипи Дългото чорапче“, преиздаван многократно от 1969 година до ден днешен. Като директор на държавното издателство „Народна култура“ тя продължава да разгръща – последователно и систематично – тематичните линии в неговата обширна продукция и в сътрудничество с най-добрите ни познавачи на световната литература, класическа и модерна, изготвя програма за запълване на редица „бели петна“ в представите и познанията за нея на българската читателска публика. В редица статии, рецензии, предговори и послеслови, било с информативен, било със студиен характер, Вера Ганчева анализира личностите и делото на белетристи, поети и драматурзи от различни страни, публикува в печата пътеписи, интервюта и други материали, посветени на фигури, явления и събития в литературите на Швеция, Дания, Норвегия, Исландия, САЩ, Великобритания, Франция и др., доста от които са събрани в първата й книга, озаглавена „Телескоп, път и две сиамски котки“ /1984/. Пътува много в качеството си на „бетеанец“, а впоследствие и като ръководител на „Народна култура“, едно от най-големите издателства у нас, специализирано за чужда литература. От различни международни форуми на културни дейци, панаири на книгата, конгреси на ПЕН-центъра, кино- и театрални фестивали, тя внася в България идеи и актуални заглавия, с които обогатява книжовната продукция /не само/ на „Народна култура“, предоставяйки също и свидетелства за многобройните си срещи с представители на световния интелектуален елит. Най-напред чрез списание ЛИК, но също и от страниците на други периодични издания,