Вера Лалева Ганчева е родена на 23 февруари 1943 г. в София в семейството на дееца на БЗНС, общественика и дипломата Лалю Ганчев /1914-1981/ и журналистката Надя Ганчева /1915-1984/. Сестра е на телевизионната режисьорка, водеща и публицистка Васа Ганчева /1946-2011/. Средното си образование завършва в 35 ЕСПУ с преподаване на руски език през 1960, а висшето – в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където се дипломира в специалност „Славянска филология“ през 1965 г. В периода 1965-1968 изучава история на скандинавските литератури и шведски и норвежки език в Стокхолмския университет. Ползва свободно също руски, английски, френски и чешки. През 1965 г. се омъжва за поета Владимир Башев /1935-1967/ и през 1966 постъпва на работа в БТА, където е последователно репортер в „Международна информация“, редактор, зам. гл. редактор и гл. редактор на седмичника за култура ЛИК. През 1976 напуска БТА, става зам. гл. редактор на списание „Отечество“, а от 1978 до 1990 е съответно главен редактор и /от 1980/ директор на издателство „Народна култура“.

Още като журналистка в БТА Вера Ганчева започва да сътрудничи на периодичния печат с материали в различни публицистични жанрове, посветени на събития и явления в световния културен живот. Оттогава датират и първите й преводи на художествена литература, главно от шведски. В края на 60-те години тя започва да представя по-активно писатели и поети от Скандинавския север, като особено нашумява преводът й на шедьовъра на Астрид Линдгрен „Пипи Дългото чорапче“, преиздаван многократно от 1969 година до ден днешен. Като директор на държавното издателство „Народна култура“ тя продължава да разгръща – последователно и систематично – тематичните линии в неговата обширна продукция и в сътрудничество с най-добрите ни познавачи на световната литература, класическа и модерна, изготвя програма за запълване на редица „бели петна“ в представите и познанията за нея на българската читателска публика. В редица статии, рецензии, предговори и послеслови, било с информативен, било със студиен характер, Вера Ганчева анализира личностите и делото на белетристи, поети и драматурзи от различни страни, публикува в печата пътеписи, интервюта и други материали, посветени на фигури, явления и събития в литературите на Швеция, Дания, Норвегия, Исландия, САЩ, Великобритания, Франция и др., доста от които са събрани в първата й книга, озаглавена „Телескоп, път и две сиамски котки“ /1984/. Пътува много в качеството си на „бетеанец“, а впоследствие и като ръководител на „Народна култура“, едно от най-големите издателства у нас, специализирано за чужда литература. От различни международни форуми на културни дейци, панаири на книгата, конгреси на ПЕН-центъра, кино- и театрални фестивали, тя внася в България идеи и актуални заглавия, с които обогатява книжовната продукция /не само/ на „Народна култура“, предоставяйки също и свидетелства за многобройните си срещи с представители на световния интелектуален елит. Най-напред чрез списание ЛИК, но също и от страниците на други периодични издания, в предавания на БНР и БНТ, с предговори и послеслови Вера Ганчева запознава читателите и слушателите им с творци и произведения, които навлизат трайно в пространствата на нашата култура, немалко от тях – тогава за пръв път /Хайнрих Бьол, Надин Гордимър, Кърт Вонегът, Доналд Бартълми, Уокър Пърси, Робърт Стоун, Клод Симон, Артур Лундквист, Йостен Шьостранд, Пер Улув Енквист, Пиер Паоло Пазолини, Акира Куросава, Елиас Канети, Патрик Модиано, Карлос Саура, Жак Тати, Джек Никълсън, Стивън Кинг и др./

През 1988 г. излиза от печат втората книга на Вера Ганчева – „Гладът като хляб“, в която отново са събрани текстове от сродно естество, както и изследвания за цели школи и крупни феномени в световната литература и култура. В самия край на 1989 г. тя напуска издателство „Народна култура“ и отпътува за САЩ, където е поканена от списание „Уърлд литерачър тудей“ /издавано от университета в град Норман, щата Оклахома/, за член на журито на международната литературна награда „Нюстад“, наричана „малък Нобел“. След близо едномесечен престой в САЩ през 1990, тя заминава за Швеция и с получена там стипендия работи над изследване, посветено на развитието на шведската литература от епохата на Средновековието до една относителна съвременност /първите десетилетия на ХХ век/, разгледано в съпоставителен план в контекста на нордската и европейската. Това изследване е залегнало и в основата на дисертационен труд на тема „Общоевропейски координати в развитието на шведската литература“, който Вера Ганчева защитава в Института за литература към БАН през 1992 година с научен ръководител професор Боян Ничев и получава научната степен „доктор по филология“. Още същата година това изследване , в разширен и преструктуриран вид, е издадено и като книга.

През 1991 г. Вера Ганчева основава издателска къща „Хемус“ ООД, продължило традициите на някогашния си легендарен едноименник и с признат влог в най-новата българска култура. Негов управител Вера Ганчева е до 2001 т., когато го напуска и се посвещава главно на научна и преподавателска дейност. С конкурс печели стипендии за по няколкомесечен престой в Исландия и Швеция, който оползотворява за събиране на материал за бъдещи книги и за лекционни курсове в специалност „Скандинавистика“, където е започнала да преподава през 1993 г. и през 1999 г. се хабилитира като доцент. През 1996-1997 е директор на Националната библиотека „Св. Кирил и св. Методий“, длъжност, която известно време упражнява съвместно с тази на управител на „Хемус“ ООД. През 1997 г. заминава на тримесечна специализация в Исландия. След завръщането си оттам прибавя към своя лекционен курс по история на скандинавските литератури в Софийския университет още два – по нордска митология и по странознание на Исландия. Продължава да сътрудничи на специализирания литературен печат с по-обемни текстове, чийто тематичен диапазон и проблематика съответстват на изследователската й работа и интереси в областта вече главно на скандинавистиката. Не престава и да превежда , а през 1993 г. излиза от печат третата й авторска книга – „Амалгама“, съставена от портрети и студии, посветени на големи писатели предимно от страните на Скандинавския север. От 2002 г. е съсобственик и управител на издателство „Хемус Груп” ЕООД.

Особено важна част от дейността на Вера Ганчева като литературен историк и критик, като университетски преподавател е редовното организиране на научни конференции, семинари и срещи с международно участие. Сред тези форуми заслужава да се споменат „Викингите – мореплаватели, откриватели, създатели“ /2000/, „Кнут Хамсун – творец на три века“ /2001/, „Датската литература в България – един век очарование“ /2001/, „Снори Стурлусон и корените на нордската книжовност“ /2002/, „Непознатият Андерсен“ /2005/, „ХVIII век в Северна Европа“ /2007/ и др. Сборниците с материалите от тях оказват съществено въздействие върху развитието на специалност „Скандинавистика“, единствена в системата на висшето образование у нас, а и за подготовката на цяло поколение преподаватели и специалисти в нейната област. Освен в тези конференции Вера Ганчева е участник и в подобни форуми в други страни /Швеция, Дания, Норвегия, Финландия, Русия, Германия, Литва, Италия .../, нейни текстове са излизали на шведски, английски, руски. Една от темите, които тя е разработвала за представяне пред българска и чуждестранна аудитория е тази за взаимодействието между културите и по-специално – между българската и скандинавската от края на ХIХ век до наши дни. Тази тема е централна в цикъла лекции, който Вера Ганчева изнася в университета в Упсала през м. октомври 2003 г., а най-важните й аспекти са отразени и в нейните текстове в том V на изданието на БАН от 2003 г. „Преводна рецепция на европейските литератури в България“. Вера Ганчева я засяга, макар частично, и в книгата си „Швеция, страната и хората“ /2001/, представена не само у нас, а и в Швеция, където беше коментирана и в периодичния печат /в. „Дагенс нюхетер“, в. „Експресен“ и др./

Вера Ганчева е изнасяла лекции също в университета в Бон, на научни и писателски форуми в Стокхолм, Копенхаген, Орхус, Оденсе, Лайпциг, Маастрихт, Лугано, Пекин, Сеул, Лисабон, Пърт, Осло, Берген, Хелзинки, Турку, Рейкявик, Прага, както и във висши учебни заведения у нас. Продължава да сътрудничи на научни издания тук и в чужбина. През 2002 г. – след тримесечна специализация в Стокхолм, финансирана от Кралската академия на науките, Вера Ганчева завършва своя труд за личността и делото на шведския учен, мислител и писател Емануел Сведенборг, представен от нея като хабилитационен за получаване на званието „професор“ през 2007 г. и издаден като книга през есента на 2012 г.

Заслужава да се отбележат и публичните лекции, изнасяни от Вера Ганчева в различни години, особено през първото десетилетие на ХХI век, по покана на научно-образователни и културни институции с цел да запознава и по-широки кръгове на заинтересовани слушатели с явления от областта на литературата и изкуството в страните на Скандинавския север. Такива са например: „Литературата на Швеция – неразривна част от европейската“ /Югозападен университет „Неофит Рилски“, 2005 г./, „Жените-творци в обществения живот на Норвегия и Скандинавия“ /Столична библиотека, 2012 г./, „Светлина от север. Изобразителното изкуство в страните на Скандинавския север през периода 1870-1920“ /Националната галерия Квадрат 500, 2017 г./, „Скандинавският север и Европа – взаимодействие през вековете“ /Софийски университет, 2018 г./

По инициатива на Вера Ганчева е създадена научната дисциплина „финландистика“ към специалност „Скандинавистика“, а през 2006 г. е учреден и научно-информационният център „Ханс Кристиан Андерсен“, филиал на този в Южнодатския университет в Оденсе и засега единствен извън пределите на Дания. Неин е и идейният проект на магистърската програма „Нордистика“, която продължава без прекъсване вече над десет години във Факултета за класически и нови филологии на Софийския университет. През м. юли 2011 г. тя се пенсионира като щатен преподавател в Софийския университет и понастояшем продължава дейността си като такъв, но хоноруван. Под нейно ръководство са изготвили и представили успешно дипломните си работи повече от тридесет бакалаври и четиринадесет магистри по скандинавистика и нордистика, а трима докторанти, понастоящем университетски преподаватели, са написали и защитили дисертации в областта на нордската литература, история и култура.

Професор д-р Вера Ганчева е носител на редица български и чуждестранни награди, сред които изпъкват орден „Кирил и Методий I степен“ /1985/, почетна грамота на Министерството на културата /1997/, международните награди за превод „Х.К. Андерсен“ /1979/ и на фонд „Артур Лундквист“ в Стокхолм /1988/, отличията на Шведската академия за творчески и научен принос /1983, 2000, 2013/, на Съюза на шведските писатели /1994/, датският орден Рицарски кръст на Данеброг /2001/, шведският Кралски орден на Полярната звезда I степен /2007/, норвежкият Кралски орден за заслуги към Норвегия /2012/, почетният знак на Софийския университет със синя лента /2013/, почетната грамота на Съюза на българските писатели за принос към българската литература /2015/.

Член е на Съюза на българските писатели, член-учредител на Съюза на преводачите в България, който напуска по собствено желание.