в предавания на БНР и БНТ, с предговори и послеслови Вера Ганчева запознава читателите и слушателите им с творци и произведения, които навлизат трайно в пространствата на нашата култура, немалко от тях – тогава за пръв път /Хайнрих Бьол, Надин Гордимър, Кърт Вонегът, Доналд Бартълми, Уокър Пърси, Робърт Стоун, Клод Симон, Артур Лундквист, Йостен Шьостранд, Пер Улув Енквист, Пиер Паоло Пазолини, Акира Куросава, Елиас Канети, Патрик Модиано, Карлос Саура, Жак Тати, Джек Никълсън, Стивън Кинг и др./

През 1988 г. излиза от печат втората книга на Вера Ганчева – „Гладът като хляб“, в която отново са събрани текстове от сродно естество, както и изследвания за цели школи и крупни феномени в световната литература и култура. В самия край на 1989 г. тя напуска издателство „Народна култура“ и отпътува за САЩ, където е поканена от списание „Уърлд литерачър тудей“ /издавано от университета в град Норман, щата Оклахома/, за член на журито на международната литературна награда „Нюстад“, наричана „малък Нобел“. След близо едномесечен престой в САЩ през 1990, тя заминава за Швеция и с получена там стипендия работи над изследване, посветено на развитието на шведската литература от епохата на Средновековието до една относителна съвременност /първите десетилетия на ХХ век/, разгледано в съпоставителен план в контекста на нордската и европейската. Това изследване е залегнало и в основата на дисертационен труд на тема „Общоевропейски координати в развитието на шведската литература“, който Вера Ганчева защитава в Института за литература към БАН през 1992 година с научен ръководител професор Боян Ничев и получава научната степен „доктор по филология“. Още същата година това изследване , в разширен и преструктуриран вид, е издадено и като книга.

През 1991 г. Вера Ганчева основава издателска къща „Хемус“ ООД, продължило традициите на някогашния си легендарен едноименник и с признат влог в най-новата българска култура. Негов управител Вера Ганчева е до 2001 т., когато го напуска и се посвещава главно на научна и преподавателска дейност. С конкурс печели стипендии за по няколкомесечен престой в Исландия и Швеция, който оползотворява за събиране на материал за бъдещи книги и за лекционни курсове в специалност „Скандинавистика“, където е започнала да преподава през 1993 г. и през 1999 г. се хабилитира като доцент. През 1996-1997 е директор на Националната библиотека „Св. Кирил и св. Методий“, длъжност, която известно време упражнява съвместно с тази на управител на „Хемус“ ООД. През 1997 г. заминава на тримесечна специализация в Исландия. След завръщането си оттам прибавя към своя лекционен курс по история на скандинавските литератури в Софийския университет още два – по нордска митология и по странознание на Исландия. Продължава да сътрудничи на специализирания литературен печат с по-обемни текстове, чийто тематичен диапазон и проблематика съответстват на изследователската й работа и интереси в областта вече главно на скандинавистиката. Не престава и да превежда , а през 1993 г. излиза от печат третата й авторска книга – „Амалгама“,