поприще. Творецът си тежи на мястото, където е роден.

Учредяването на фондацията „Васа Ганчевa“ и месеци по-късно - наградата на нейно име, се появи като предизвикателство, защото това беше една по-специфична награда, по-различна от онези за цялостно творчество. Днес след шестото издание какъв е погледът на Вера Ганчева назад към изминалия път? И как би реагирала Васа, че на нейно име има награда?

Сигурно би ни нахокала, че сме направили фондация, но пък би харесала носителите на нейната награда. Тя много обичаше младите хора и общуваше с тях. А и те я обичаха. Васа имаше контакт с много широки среди.

А когато тя си отиде, с нейните близки приятели доста умувахме над въпроса по какъв начин да оставим един по-конкретен спомен за нея. Струваше ни се несправедливо някак си изведнъж всичко, което тя е правила, да се забрави и потъне, както се случва често. Събрахме се в един ресторант на „Оборище“, където дълго време живяхме с Васа. Бяхме проф. Лили Райчева, Алис Крайчева, Богдана Карадочева, Михаил и Кристина Белчеви, Валя Славкова, колеги от нейния телевизионен екип и още докъм към десетина приятели. Отхвърлих идеята да се състави някакъв сборник, защото такива книги рядко се четат и не запазват жив спомена за човека. А Васа беше интересна личност. Стигнахме до идеята да направим фондация. Ние сме скромна формация и нямаме особени материални активи, но пък имаме дух и прекрасен обект в лицето на Васа. Присъединиха се още хора и нещата потръгнаха.

А може и нейният дух отнякъде да ви помага?

О, в това съм убедена! Поне в степента, в която съизмерваме всяко свое действие, всеки свой избор с нейното становище за тях, което е за нас не предполагаемо, а наистина съвсем осезаемо защото добре познаваме критериите, желани от Васа и ценни за нея, а и залегнали в статута на наградата, носеща нейното име.

Разговора проведе Розалина Евдокимова
Сайт на СБЖ„
8.05.2018 г.