защо Норвегия е на първо място по свобода на словото в света, а и останалите скандинавски държави заемат челни позиции в тази област според „Репортери без граници“...

Тук считам за нужно да направя важно уточнение - първият по-осезаем досег на широката читателска публика у нас с реалности и личности от Скандинавския север се осъществи чрез пътеписите, портретите и интервютата на Надя Ганчева, които тя изпращаше от различни градове на региона в български вестници и списания. Тази нейна продукция се ползваше с успех, какъвто несъмнено би имала и книгата, събрала – по така и неосъществения й замисъл – значителна част от тези материали.

Челното място, което заемат страните от Скандинавския север в международните класации за свобода на словото, но и по други показатели като продължителност и качество на живота, иновативност, най-добра образователна система и пр., се дължи на достойнствата на техните народи и политици, изградили и последователно развили т. нар. „шведски“ или „скандинавски“ модел, който означава ефективно съчетание на социална държава със пазарна икономика. Прозрачността и консенсусът са задължително спазвани приоритети при вземането на важни за нацията решения, а санкциите за нарушаването на обществената етика и морал от страна на онези, които би трябвало да ги съблюдават – безжалостни. Периодичният печат, радиото и телевизията в тези страни са според мен сред най-добрите в Европа, може би и в света, достоверното и обективно отразяване на фактите и събитията характеризира в немалка степен големите и много богати по съдържание вестници, макар и там да не липсват таблоиди, в които преобладава не само жълтината, а и нейните по-тъмни, „клозетно“ кафяви, нюанси. Скандалът в Шведската академия, разразил се неотдавна, без съмнение нанесе дълбока пукнатина в нерядко идеализираната представа на човечеството за Швеция, но лишена от достойнство е и позицията, шумно огласена от някои български интелигенти, според които светът прекрасно може да мине и без Нобеловата награда за литература. Асоциацията с добре известната басня за лисицата и гроздето се налага от само себе си.

За Васа не може да се говори в минало време, защото тя беше едно торнадо от енергия и идеи, но и също беше призната и като една от видните столични бохеми. А коя е най-голямата щуротия, която двете сте извършили?

Васа Ганчева действително кипеше от енергия, идеи и емоции, но притежаваше и силата на таланта да ги вплита в реалността на осъществени проекти. Обичаше да общува с хора, беше обаятелна и убедителна в разговорите си с тях, работеше много и бохемското й поведение е по-скоро мит, някак съзнателно поддържан и от нея самата, а и от медиите, на които са нужни по-ярки и необичайни „жертви“. Тя без да се усети попадна в капана на най-долнопробните сред тях и загина за назидание и позор на цялата наша опорочена действителност, не преди да остави забележително по обем публицистично и художествено наследство, ценено и днес, което представлява и доказателство за стойността й на талантлив и обществено буден човек, на личност с неизчерпан творчески