по-увлекателна и интелектуално плодоносна, ако вратите му бяха по-широко отворени за посетители, не само за неколцина посветени. Погледнато така, запознанството в биогра­фичен план с Егил Скалагримсон, абсолютно неизвестен тук и комай неспоменаван досега, макар по-тривиално като тип усилие, а вероят­но и като ефект, предразполага с надеждата, че един ден, когато и на български се преведат шедьоврите на поета-викинг, а и сагата за него, това ще бъде не само възможно, а и културно стимулиращо.

2000 

Пояснителни бележки

Стр. 1 

• По-точно би било да се преведе като „Тъжна загуба на синове“ (torrek първоначално означавало „трудно отмъщение“, а впоследствие -„голяма загуба“. Вж. стр. 101 в книгата “Eddas and sagas” by Jónas Kristjánsson. Reykjavík, 1997).

Стр.  2

• Skáld (в исландски език понятие от среден род, не от мъжки) не ще рече „поет“ в смисъла, който би му придал съвременният европеец. Да си скаулд (както се произнася думата) означавало да си овладял някакво умение, някакво изкуство, в случая да съчиняваш стихове, както други стрелят с лък, свирят, яздят и пр. В него не се влагала представата за възвишена дарба, а изискването за доказване на виртуозно умение в сферата на формата и техниката на стихосложението. (Вж. например стр. 67 в книгата „Синьо + жълто = зелено. Общоевропейски координати в развитието на шведската литература“ от Вера Ганчева. София, 1992).
• Това е най-прочутият представител на исландската книжовност. Получил възпитание и образование в Оди, духовен център в стара Исландия, Снори Стурлусон направил блестяща кариера в много области на живота и обществото. Ярка личност, многостранно надарена и с богат житейски опит, той бил един от най-богатите хора на острова, два пъти говорител на закона на Алтинга, политически деец с големи амбиции и най-висок ранг. Сметнат от норвежкия крал Хаукон Хауконарсон за предател, Снори бил убит от ръката на свой родственик в дома си в Рейкхолт. Оставил е забележително литературно наследство: т. нар. „Снора Еда“ или „Еда в проза“, „Сага за Егил“, „Сага за св. Олаф“, сборникът кралски саги „Земен кръг“. (Вж. “Lexikon der altnordischen Literatur” von Rudolf Simek und Hermann Pálsson. Stuttgart, 1987).
• Царувал в периода 868-928, отначало във Вестфолд, югоизточна Норвегия, а постепенно и над цялата страна, побеждавайки феодалните владете­ли на отделни нейни части, които, в знак на своя отказ да го признаят и да му се подчинят, започнали да се изселват в Исландия, също и в Шотландия, Ирландия. Сведения за това черпим главно от прочутата „Книга за заселването на Исландия“ (“Landnámabók”), съставена от Ари Учения (1067-1147), считан от мнозина за първия исландски историк (Ari Þorgilsson inn fródi), и от др. през първата половина на XII в. В нея са включени данни за 430 от по-важните личности и родове, засе­лили страната-остров в периода 870-930.
• Задължителен атрибут от товара на норвежките преселници в Исландия, символизиращ традицията, реда в дома и неговата неприкосновеност, закрилата на боговете.
• Първият скандинавец, който се заселил в Исландия и почитан там като баща на исландската нация. Инголвур Арнарсон пристигнал на острова в 874 г. и създал свой дом и стопанство в Рейкявик, като дал на бъдещата столица и това нейно название - „Залив, обгърнат в дим“.
• В областта Мирар успешно се установил Скалагримур Квелд- Улфсон, бащата на Егил Скалагримсон, след заселването си в Исландия. „Сага за Егил“ разказва за четири поколения на хора от Мирар и „покрива“ епически вну­шителен период от време, над две столетия. (Вж. стр. 194 в “Iceland Saga” by Magnus Magnusson. London, 1987).

Стр. 3

• 1893-1982. Един от най-видните представители на модерното из­куство в Исландия.
• 1886-1974. Голям исландски учен, изследовател на културата и цивилизацията на Исландия, литературен критик и философ.
• Счита се, че датира от 1350 г. Започва със знаменитата „Сага за изгарянето на Няул“, последвана от „Сага за Егил“ и от още девет, подредени топографично, в посоката на часовниковата стрелка от различните краища на острова. Между първите две саги е трябвало да се включи още една, вероятно безвъзвратно загубена. (Вж. стр. 208 в “Eddas and sagas” by Jónas Kristjánsson).
• Наричани още „Родови саги“. Свързани са със събития от минало­то за разлика от другата основна група староисландски саги, тези за съвременни­ци, samtidarsögur. Периодът, свързан със „Саги за исландци“, е от 930 до 1030 и бива назоваван „епоха на сагите“, söguöld, докато този на сагите за съвременници е известен като „епоха на Стурлунгите“, Sturlungaöld, т. е. на представителите на рода, играл важна роля в живота на Исландия през втората половина на XII и през XIII в. На родовите саги този вид литература дължи световната си слава на високохудожествена проза. (Вж. също стр. 19 в „Староисландски саги и митове“, със- тавителство, превод и пояснителни бележки на Михаил Минков. София, 1989).

Стр. 4

• Заглавието е образувано от уводните думи към първата сага, тази за Юнглингите, династия, царувала най-напред в Швеция, а после в Норвегия: „В кръга на Земята, обитавана от човечеството, се врязват много морета...“
• Хаукон Хауконарсон Стария (1204-1263) съумял в крайна сметка да присъедини Исландия към норвежката корона (в 1262 г.). По негова заповед бил убит Снори Стурлусон.

Стр. 6

• Класически размер в скалдовата поезия с по шест осемсрични стиха във всяка строфа. В него е било издържано стихотворението Ragnarsdrápa от Браги Бодасон Стария, създадено в IX в. (Вж. “Litterär uppslagsbok” av Germund Michanek. Stockholm, 1996).
• Bärsärk („меча риза“) - наименование на воин в служба на бог Один, който в сражението атакува врага в особено, екстатично състояние. Облечен е в меча кожа, силен е като мечка, гризе от ярост щита си и не се огъва пред нищо. (Вж. например “Vem ar vem i nordisk mytologi” av Åke Hultkrantz. Stockholm, 1991).
• Harald Hardraade, крал на Норвегия (1047-1066). Някои го наричат Непреклонния (вж. стр. 300 в „Староисландски саги и митове“ със съставител, преводач и коментатор Михаил Минков).
• Ethelstan of Wessex, наричан още Победоносния. Английски крал.

Стр. 7

• Bragi enn gamli Boddason, живял през IX в.
• Поетична творба, създавана в различни стихотворни размери и с характерно повторение на един или повече рефрени (stef) за възхвала на крал или бог. (Вж. “Litterär uppslagsbok”av Germund Michanek).
• Стихотворение c крайни рими, най-старото от които е именно „Откуп за главата ми“ на Егил Скалагримсон, представено на крал Ейрик Кървава­та секира в Йорк ок. 950 г. (Вж. стр. 86,100 и 391 в “Eddas and sagas” by Jónas Kristjánsson).

Стр. 8

• Малък град, край който е разположен Борг - там някога са били домът и стопанството на Скалагримур, погребан в Боргарнес, и на сина му Егил. (Вж. стр. 196 в “Iceland saga” by Magnus Magnusson).
• Kenning - основна стилова фигура в староисландската лирика, която обикновено се състои от главна дума и нейно определение, свързани чрез родителен падеж. Примери: „бащата на Балдер“- Один; „потта на меча“-кръв; „буря на копия“ - битка, „морска жар“ - злато и т.н. Има и разгърнати форми на кенинги, много характерни за скалдовата поезия. (Вж. “Litterär uppslagsbok” av Germund Michanek).
• Odinn - главен персонаж в староскандинавската митология; „ба­ща на всичко и всички“, изключително многостранен в своите способности и прояви. (Вж.“Vеm är vem i nordisk mytologi” av Åke Hultkrantz).
• Укрепеното обиталище на боговете-аси в староскандинавската митология с главен бог Один, който от своя трон във Valhöll (Валхала) обгръщал света с един единствен поглед.
• Омъжена за Олаф, дъщерята на Егил живеела със съпруга си в тяхното стопанство Хярдархолт.

Стр. 9

• Ок. 1220 г. Снори Стурлусон създава своя прочут наръчник по поетическо изкуство, за пръв път назован „Еда“ и известен в Исландия като Snorra Edda („Еда на Снори“), а извън острова най-вече като „Еда в проза“. Самата дума „еда“ означава на исландски „прабаба“ и тълкуванията за използването й в случая са доста и различни. Може да се приеме становището, че Снори Стурлу­сон си е бил поставил за цел да предложи „матрици“, специфични модели за изграждане на художествените творби, свързани в цялостна поетика.То се потвърждава от композицията и съдържанието на неговата „Еда“, състояща се от три раздела: „Измамата на Гюлфи“ или подробно запознанство със староскандинавската митология, „Езикът на поезията“, в който Браги, богът на поезията, обяснява изворите и въздействието на творческото вдъхновение, и поема от 102 строфи, чрез която авторът демонстрира разнообразната и сложна метрика на скалдовата поезия. (Вж. преди всичко “Eddas and sagas” by Jónas Kristjánsson).
• Сборник c трийсет и пет стихотворения и песни, чиито сюжети и герои се коренят в старогерманските митове и легенди. Известен ни е от около края на 1200, но творбите в него са били създавани много по-рано, според някои от VI -VII в., и представляват безценен източник за познания относно вярванията и преда­нията на старите скандинавци, използван впрочем от Снори Стурлусон в негова­та „Еда“. Поетичната „Еда“ е стигнала до нас в различни ръкописи, най-ценен измежду които е т. нар. Codex Regius.
• В своя роман „Инферно“ или „Ад“ (1897) големият шведски писа­тел (1849-1912) е отразил различните етапи и цялостния ефект върху душевно­стта му на дълбока житейска и психологическа криза, сполетяла го като резултат от социални и лични проблеми.Терапевтичния ефект на творчеството, потвърден така убедително от Егил Скалагримсон и от него, доказва, според Ларш Льонрот и стихосбирката „Септемврийска лира“ (1918) на финландската поетеса Едит Сьодергран (1892-1923), създадена също в извънредно тежък за нея момент, но наситена със сила, неподозирана и сякаш вдъхната свише. (Виж стр. 31-33 в “Skaldemjödet i berget” av Lars Lönnroth. Stockholm, 1996).