югозападната част на Исландия, да не внушава това. Там впрочем има впечатляваща скулптура, издигната върху пиедестал - дело на художника Аусмундур Свейнсон, представляваща своеобразна ин­терпретация на „Загуба на синове“ и свидетелстваща за размаха и усета, с който модерното изкуство в страната-остров тълкува и пре­творява старината. Така то й вдъхва нов живот, доказва нейното при­съствие и в условията на диктатурата на образа и момента, на ин­формацията като сурогат на познанието, на бестселърите и компют­рите. Едно от най-големите достойнства на исландската класика е тъкмо нейната жизнеспособност, потвърдена от столетията: повече­то от произведенията й са преодолели препятствията, поставяни от Времето като главен селекционер на еволюцията, продължавайки да съществуват в органична взаимовръзка с литературата днес, впис­вайки се с нея в общ идейно-естетически контекст, а обстоятелство­то, че езикът почти не се е променил до наши дни, й придава пара­метрите на вечност, настройва съзнанието на необичайни другаде хроночестоти и слива минало и настояще в наистина хипнотична ця­лост.

И така, Скалагримур Квелд-Улфсон постепенно се укрепил ка­то заможен стопанин и тачен старейшина. В Борг се родил и синът му Егил, там живял и един от неговите потомци, Снори Стурлусон - собственик на дома и фермата в началото на XIII век и, както вече посочих, според все по-ширещото се становище на учени от ранга на Сигурдур Нордал, на проникновения познавач на исландската литература шведа Петер Халберг, на французина Режи Боайе и дру­ги - автор на „Сага за Егил“, стигнала до нас в различни преписи и сбирки ръкописи. За основа на съвременните й издания служи Книгата от Мьодрувелир (Möðruvallabók) от XIV век, най-големият и ценен сбор­ник със саги за исландци, който знаем. Книгата от Мьодрувелир съ­държа единадесет саги от тази голяма група (днес наброяваща око­ло четиридесет). Това, което отличава „Сага за Егил“ от другите е, че е написана от истински историк, от конкретен автор с професионален подход на учен и творец. „Сага за Егил“, както и сагите за исландци, Islendingasögur въобще, е реалистична по съдържание, дух и стил, отразявайки събития, свързани със специфичен период и дадени лич­ности в историята на Исландия дотам, че немалко историци през миналото столетие например са виждали в тях историографски дос­товерен материал. В наше време като че преобладава друго отноше­ние към историческата правда в сагите за исландци, по-предпазливо третирани като абсолютно надеждни от фактологична гледна точка източници и макар „Сага за Егил“ също да поставя някои проблеми от такова естество, тя е извънредно полезна като мащабна картина на социално-икономическата