действителност в Исландия от епохата, която обрисува, макар сякаш по-скоро през оптиката на съвременник на автора, отколкото на героя й (редуването на лично насилие, да речем, с респект спрямо закона и на враждебност към кралете, съ­четана с приемане на йерархията в обществото, са като че свойствени на по-късно време от онова, в което е живял и творил самият Егил Скалагримсон). Приемам гледището на доста изследователи, че „Сага за Егил“ е всъщност по-скоро исторически роман, отколкото исто­рически труд, но в никакъв случай не бива да анализираме произведението, изхождайки от съвременните представи за този литературен жанр, по-точно за волностите, които немалко автори в различни страни си позволяват при боравенето със сюжетите и образите в произведения от такъв тип.

„ Сага за Егил“ носи много от белезите именно на авторска творба и вероятно поради това е и по-тясно обвързана с политическата история на Норвегия, предлагайки изобилен материал за нейните крале. Някои пасажи в нея, които отразяват властването на Харалд Красивокосия например, пръв установил самодържие в страната, са почти идентични с моменти от „Земен кръг“ (Heimskringla), прочутият ис­торически опус на Снори, летопис на Норвегия от зората на времето до 1177 г. И макар в „Сага за Егил“ да не липсват епизоди, които из­глеждат плод на художествена измислица, в преобладаващата си част тя е много тясно свързана с историята на Скандинавския се­вер, а и на Европа от IX и X в., така, както е била позната, възприе­мана и интерпретирана през ХIII, столетието на нейното създаване (1230 г.). Оттук следва изводът, че авторът й се е стремил да осигури сериозно отношение към произведението си и от страна на истори­ците, не само на по-широка аудитория, към която без съмнение пре­дявявал и твърде високи очаквания, защото много неща предпочита да намеква, да подсказва, да внушава, изисквайки от читателя и внимание, и добра памет. Враждата на Егил и на неговия род с крале­те на Норвегия не е поднесена просто заради интригата или за да се драматизира сюжетът, но е възсъздадена като компонент от истори­ята на Исландия с акцент върху историческите предпоставки и при­чините за нейното заселване. Напрежението между Исландия и Нор­вегия през XIII в., попълзновенията на крал Хаукон и на други впро­чем да я поставят в подчиненост спрямо норвежката корона и опити­те на страната-остров да ги парира и съхрани самостоятелността си, са пораждали такъв идеен и духовен климат, в чиито условия раде­телите за тази независимост са били