Брьогер, Ханс-Вибеке Холст, Йенс Кристиан Грьондал от Дания, на Йоран Тунстрьом, Клас Йостергрен u Карл-Юхан Валгрен от Швеция, на норвежеца Ерлен Лу, на исландеца Гюрдир Елиасон... Към тях бих добавила имената на писателите, чиито личности и произведения се изтъкват от финландската литературоведка Оса Стенвал в нейната книга, посветена на социалната проблематика в нордската литература и показателно озаглавена „Това, че искам нещо повече" (2011 г.). Героите в романите и повестите на Ханс Гюнаршон, Юхана Нилсон и Йеркер Вирдборг от Швеция, на Пер Петершон, Хане Йорставик и Карл Фроде Тилер от Норвегия, на Мика Ноусиайнен, Юхана Холмстрьом, Кай Коркеа-Ахо от Финландия, на датчанина Йенс Смеруп Съоренсен и на Найя Марие Айш от Гренландия наистина искат нещо повече от климатизирана и хигиенизирана битова среда, от формално съществуване в условията на едно също така формално благоденствие, от общуване без непринудена сърдечност и топлота. „Не е достатъчно да си свободен, за да живееш щастливо“, сумира настроенията на колегите си Бьорн Ларшон от Швеция, написал впрочем духовита пародия на „типичната  скандинавска кримка”, която шества по света след грандиозния успех на трилогията „Милениум“ от Стиг Ларшон.

Освен политика за подкрепа на преводите в чужбина, с каквато скандинавските страни са известни, съществуват ли там и други стратегии за подкрепа на литературата? Например на младите автори?

- Независимо от негативното явление, на което се спрях, важна е реалността на желанието скандинавските автори да бъдат въведени в нашата култура, да я обогатят с особеното светоусещане и атмосфера в техните творби, с прецизността на стила и психологизма, който ги отличава от самото им общо начало, както посочва например френският изследовател Режи Боайе - още от викингските кораби и дървените църкви в Норвегия. Умението на майсторите от Севера личи и в изключително сложната по форма поезия на скалдовете, истински феномен в европейското стихотворчество. Видимо е и в безупречната композиция на сагите, в методичната организация на епически разгърнатия материал, характеризиращ техните романи, в забележителната драматургична техника на Ибсен и Стриндберг, днес на Юн Фосе и Ларш Нурен, в ювелирното изящество и философската дълбочина на поезията на Сьодергран или Екельоф... Примерите могат да обхванат още имена и творчески „комплекси“, за да стане ясно колко нелеки са задачите пред преводачите, посветили се на мисията да лансират и популяризират тези литератури, създавани на езици със странна мелодика, характеризиращи се с приглушена  емоционалност, със сдържаност, противоречаща на всякаква патетика, с почти задължително пренебрежение спрямо словесната орнаментика, с драматизъм, стаен под кората на езика, където клокочи като подземна черна река. Този синхрон с психиката и манталитета на северния човек обяснява и защо произведенията на „тамошни“ писатели се ползват с такъв интерес в страните им, където се издават в тиражи, немислимо големи за представите ни тук. Младите творци на словото се подкрепят с ресурси, отпускани от държавни институции