и от различни фондации, критиката обикновено ги поощрява, особено онези сред тях, чиито книги отрано се търсят в библиотеките (за всяка заета от читатели в тях авторът й получава финансов бонус), спомага за изграждането на стимулираща среда, в която да се развиват, големите издателства отделят специални средства за дебютни книги. Знам повече само по заглавията им, предпочитам да изчакам втората, а и третата на един или друг млад писател, за да ги включа в собствения ми канон на тези литератури, но вниманието, с което ги обгражда обществото, без съмнение е важно за индивидуалните им постижения, и за напредъка на националната литература като цяло.

Може ли да се каже, че има диалог между съвременната българска култура и скандинавските култури, знаем ли достатъчно едни за други?

- Пазарната икономика не само храни, но и селекционира, при това далеч не винаги с обратен знак, както най-често става у нас. Считам, че засега условия да се води някаква форма на диалог между българската литература и тези на Скандинавския север, заедно или поотделно, почти не съществуват. За това има различни причини, повечето обаче от субективно-национално естество, или казано другояче,  желание има, реална готовност няма. Присъствието на българската литература и на изкуството ни изобщо в кажи-речи необятното пространство на Нурден е нулево, днес, за жалост, наистина го няма. Затъваме все по-надълбоко в плаващите пясъци на нашата изолация от света, на самозалъгването, безхаберието и духовния упадък. Но спасение има, както посочва в най-новата си книга Хенинг Манкел, чиито романи, в които социалните проблеми генерират криминални, са преведени на близо 50 езика, а сега вероятно безнадеждно болен от рак ², писателят е събрал сили да ни покаже пътя извън злото, преди то окончателно да се е капсулирало и вътре в нас. Без съмнение и тази негова книга, покъртителна и медитативна, озаглавена съответно „Плаващи пясъци“ (2014 г.), не след дълго ще бъде преведена и издадена на български. Въпросът е дали ще пропадне, както толкова други, в плаващите пясъци на българското книгоиздаване днес, и което е още по-важно - дали посланието и на този голям писател ще стигне до българската публика, дали ще бъде възприето и разбрано от нея.

Въпросите зададе АНИ БУРОВА
„Литературен вестник“ 
 10-16 декември 2014 г.

1. Състоял се от 25 ноември до 14 декември 2014 г. ↩

2. Роден в 1948, Хенинг Манкел почина на 5 октомври 2015. ↩

Корици на книги от нордски автори, издадени от „Хемус Груп”