(не и без ту­ристи, разбира се), намират се в движение дори когато са в покой (как беше впрочем и у Гьоте? „Да, аз съм само странник, скиталец на земята! Нима не сте и вие?“ ⁶) и ако се опитаме да проецираме наглед отвлечения квиетизъм на тази фи­лософска система върху четириъгълника, продъл­говат и тесен, на билета за отиване и връщане с цел да проверим идеите и чрез живота, чрез изме­ренията на предметното, почти с пълна сигурност ще констатираме, че някаква промяна има, че пъ­тят действа и провокира личността, изпробва нейното равнище и рефлекси, оспорва шумно рекламираните прелести на евротиката ⁷, припомня източната мъдрост, че „няма епоха, в която да не си бил: човекът е човечеството“...

Вместо метаморфоза обаче най-често се получава анаморфоза, такова деструктуриране на формата, при което нейните елементи съхраняват характе­ристиката си, но се разбъркват в безпорядък подобно на колода карти или на име, разчленено на отделни букви и възстановимо не без помощта на усета, на интуицията, подсказваща правилната им подредба, т. е. смисъла. Наричат я още „тайна пер­спектива“, тъй като чрез анаморфоза художници­те някога предлагали „вратички“ в картините си: приятни клопки за окото и ума, които телевизия­та днес лишава зрителите си от навика да търсят и намират; послания, привличащи по-скоро с хер­метизиращия код, отколкото със съдържанието, нерядко заплетено и парадоксално като даоистки чжан, но при разбор дълбокоизразително в своя лаконизъм и също тъй наситено с искряща образ­ност и хумор. Що се отнася конкретно до Китай, онова първостепенно Друго, без досега, с чиято сложност, изтъква вече споменатият французин Сегален, Западът не би бил в състояние да обозре контурите и границите на своя „аз“, анаморфоза в случая е сигурно иронията, оборваща клишираните възприятия, книжния подход към този истин­ски субконтинент и предоставя камуфлиран, но все пак реален вход-изход за посетителя му, homo viator, не homo ambulatory, решен да следва препо­ръката на Су Шъ: „Ако искаш да постиг­неш истинност и да проникнеш далеч, действай без да затваряш пред нищо очите си!“ ⁸

Анаморфозата смущава тривиалната оптика, раздвоява я между видимото и спотайващото се зад него, допълва с взаимовръзката им предхож­дащите я обобщения за явното, за връхното, не­рядко тъй категорични като непрекъсната черта в хексаграма на „И дзин“, свещената „Книга на промените“, една от най-древните в света (ок. 1143 г. пр. н. е.). Текстовете в нея са тълкувания на шестдесет и четири графични символа, съставени от по шест черти - прекъснати (ин) и непрекъснати (ян), които образуват всевъзмож­ни комбинации, споени от дуализма на класиче­ската китайска философия (представителите й били не само мислители, заобиколени с книги, но и музиканти с флейти или цитри, т. е. творци, меч­татели, според оценката на Ницше, съдържаща завоалиран упрек срещу ограничено профилира­ните му колеги), фиксирайки динамичните момен­ти, ситуации и допустим развой на събития, въз­никващи при синхронния ефект на космическите сили. В медитации зад черно-белия параван на „И дзин“ търси центъра