поради които те все парираха моята ини­циатива да си говорим на ти и с малки имена. Разбира се, не допусках, че тези причини са от някакво лично естество или се дължат на ксено­фобия, на неприязън към чужденците, в каквато пътешественици, наблюдатели, познавачи на бита и душевността на китайците ги упрекват открай време, позовавайки се на проявено спрямо тях високомерие, на грубост от страна на придворни и чиновници, на мандарини и властелини или на пренебрежението, надделяващо над учудването в докладите на пратеници на Поднебесната империя из нашите части на света относно странните нра­ви и обноски на туземците в Европа, за техния варварски начин на хранене, обличане, увеселяване. Не е без значение и обстоятелството, че чуж­денците твърде рядко са идвали с (и за) добро в Китай, както и това, че общуването с тях дори в обстановката на мир, на доброжелателство вина­ги е провокирало населението му с наложително­то нарушаване на стереотипи, ковани в течение на столетия, което на свой ред е равносилно на сериозно напрежение, на загуба на физически и психически потенциал, на отклонение от традиция с ролята на своеобразен регулатор, на стабили­затор в обществения и в личния живот, издигана в култ, сам по себе си социологически фактор. По­нятието традиция ⁴ подсказва впрочем тази основна функция и обвързаността на поколенията с опит, предаван по генетичната верига и на раз­лични „етажи“ на съзнанието, масово и индивидуално, а в Китай, където установените норми са всевластни - и в сферата на подсъзнателното, допринасяйки за формирането на изотропна етно-социопсихологическа общност със специфична за нея условност при контактите, със съответната етикеция и модели за стриктно съблюдаване. Тъй че и свежата като праскова Лан, приятно типична за съвременна млада китайка с характеризиращото я съчетание на чувствителност и деловитост, на свенливост и пробивност, на еманципираност и грациозна женственост, и Гу - усърден, скромен, предано отзивчив, и толкова други познати, коле­ги, придружители през дните на това пътуване сигурно биха приели по-бързо и без задръжки ди­ректния, непринуден стил на общуване, ако тра­дицията на клана, схващан естествено в широкия смисъл на социум, не само на семейно-родова еди­ница, не им диктуваше известна резервираност, напълно превъзмогната днес от новите поколения китайци. Комуникация обаче и тогава имаше. Унисонът между този, който говори, и тези, които слушат, я потвърждаваше, както жес­товете, съсредоточеността, пестеливата мимика, ласкавото обръщение, комплиментът или евфе­мистичното омаловажаване на грозното, опасното, нежеланото - нагласата за естетизация на би­тието и в най-тривиалните му аспекти, за оцветя­ването му в меката тоналност на любезността, дискретната сдържаност и втория план, самокон­трола, е градивна в съвкупността от психоизразни сред­ства, която е продукт на възпитание, но в качест­вото й именно на неделима част от ценностна система, възникнала под въздействието на комплекс от  социално-нравствени стереотипи и с кате­горичен превес при цялостната ориентация на об­ществото, на отделните