афеърс пикториъл», почти изтласква йероглифите, които пре­насят смисъла му на китайски, с прозрачен намек за факта, че Хонконг се намира на петдесетина километра, че и Макао, азиатският Лас Вегас, не е кой знае колко далеч, та потракването на рулет­ките и на плочките за игра на маджон сякаш до­лита дотук от казината и комарджийските му притони, да не говорим за Тайван, или с други думи, че Гуанджоу и Гуандун са разположени, така да се каже, западно от Изтока и политиката на от­ворени врати отдавна означава, далеч не само за тази област и нейния център, политика на широко разтворени врати, през които не само влизат, а направо нахлуват чужди капитали за инвестиране на съвместни предприятия (т. нар. joint ventures), за финансово стимулиране и снабдяване с нови технологии, със стоки за ня­колко експериментални зони с „хибридни“ пазарни закони и конюнктура, с митнически и данъчни об­лекчения; презморски китайци (overseas Chinese), т. е. от Филипините, Тайланд, Малайзия, Синга­пур, САЩ и пр., заобикаляни с особено внимание; специалисти от различни краища на света, нужни със своя професионален и управленски опит, с инициативите си за катализиране на процеса на икономическа либерализация, но също немалко от пороците и токсините на западното общест­во, които постепенно изкривяват душата, огъват я и я подкастрят като някое от онези дръвчета-лилипути в саксии, пън цай или бонзай. За това и за още много друго разсъждавах и докато кръстосвах със „скутера“ на приемни­ка в хотелската стая из каналите на телевизионните програми, излъчвани от Хонконг, а и докато с няколкостотин пътници, превъзходно об­служвани по време на тричасовия полет от Пекин за Кантон (четири пъти по-продължителен през 50-те години, както става ясно от „Книга за Ки­тай“ на Симон дьо Бовоар), съчувствах на ге­роинята от мелодраматичния филм „Злочестата майка“ (прожектиран в салоните на огромния „Боинг“), подхвърляна като откъснат цвят на магнолия от вихрите на „културната революция“ и най-подир стъпкана в калта на унижението, на безизходицата от егоизма и безчестието, от кон­формизма, винаги тъждествен на коравосърдечие и бруталност. Мислех за противоречията и пробле­мите, съпътстващи растежа, за опасността от неравновесие между ин (Изток; своеобразие; пластичност; интензивност, букет от рози) и ян (За­пад; трафарет; безцеремонност; експанзивност; нарцис), за отварянето и затварянето - полюси; Сцила и Харибда, и когато се любувах на чудес­ните момчета и момичета, на младите мъже и же­ни както в Южен, така и в Северен Китай, строй­ни и гъвкави като върби, приветливи и спретнати, понесени на неизменните велосипеди към тегобите и монотонността на дел­ника с готовността да ги пресрещнат и с убежде­нието, че обратната посока е недостойна: не тъл­па, а многолюдие, непресушим източник на човешки ресурси. Не и потоп - истински океан, чиято сол е именно ежедневието, полепващо по кожата и при най-бегъл допир, парливо или разяждащо, но често с екзотичен дъх за пришълеца отдалеч; множество на куб, което обаче не изтощава и не пла­ши (макар на моменти да припомня на европееца