на живота, ги изразява в своята сложна същност на система, на вечен и пречистващ цикъл, на борба и взаи­модействие на антиподи. Свещена стихия, коя­то създава и унищожава, люлка и гроб, близост и отстояние, път и преграда, изпитание за воля­та на човека и резултат от неговото преодоля­ване... Сидзян, най-голямата река в Южен Ки­тай, наричана от кантонци Перлена без особени конкретни основания (ако не се счита едно пое­тично предание) и по-скоро с чувство на приз­нателност за уютната и плодоносна делта, която предоставя на града им, е играла и играе до днес роля, сходна с приноса (в разни зони и епохи) на Тигър и Ефрат, Нил, Инд, Ганг, Амур и Вол­га, Амазонка, Мисисипи, Дунав, Жълтата и Дъл­гата река в развитието на крупни социално-икономически формации, за процъфтяване на цели култури, за утвърждаване на хомогенни и (по­вече или по-малко) трайни общества с етническа и материална мощ. Английският историк Арнълд Тойнби, да речем, тълкува определящите стадии на еволюцията според степента, в която хората са устоявали на предизвикателствата, отправя­ни им от природата и принуждавали ги да на­прегнат до краен предел своите сили и способ­ности: така китайската цивилизация се заражда и избуява не около относително спокойното те­чение на Дългата река (Яндзъ), обслужваща безропотно над тристамилионно население, а по­край Жълтата (Хуанхъ) - непредсказуема и буй­на; колкото майка, толкова и мащеха, змей с раззината паст, както я изобразявали, но бла­готворна именно с твърдостта и закалката при обуздаването й.

Осем пъти по-пълноводна от Хуанхъ поради изобилните дъждове в района, за който е харак­терен субтропичният мусонен климат, Перлената река е все още фактор в кипящата реалност на града, на областта, привилегия, която доста ней­ни (и то прочути) посестрими загубиха с появата и усъвършенстването на модерните средства за транспорт и съобщения. Ноевата какофония и су­етня, сякаш неповлияни от тях и от Времето, кои­то възприемах през прозорците и остъклените ве­ранди на хотел „Белият лебед“, наистина подкрепяха с невероятните си звукосъчетания, цветове, мириз­ми, слети в хармония дори при режещи контрас­ти, твърденията, че функционалното взаимодейст­вие на ин и ян е закон и на мирозданието, доказ­вайки неговата реалност с безчет аргументи, и то предоставяни денонощно в самата им пресечна точка: между Небето и Земята. Шлепове и сало­ве, джонки, сампани, пироги, гемии, какви ли не плавателни съдове (бумтящи или съвсем безшум­ни, товарни, пътнически, риболовни, увеселителни, даже жилищни), какви ли не екипажи - реката винаги е била един вид квартал на Гуанджоу (то­ва е китайското наименование на града, днес над десетмилионенi) може би още от основаването му преди повече от двадесет века, благословено според старинна легенда с посещението на петима пра­теници свише, яхнали кози, и твърде често в про­дължение на бурната му история е влачила води­те си окървавени от битки с нашественици или от потушени народни въстания. Бунтовният дух на хората в тази част на страната коментира впро­чем още Конфуций (551-479 г. пр. н. е.) и в своя стремеж