Петата посока Страница 4 of 18

пристигнали чак от Ханджоу, за да го обругаят и унищожат. Не мога да откъсна очи от яркоцветното стълпотворение на хора и твари, изваяни с рядък усет за мига, чии­то трептения ги индивидуализират и обособяват, без обаче да им отнемат принадлежността към то­зи целокупен и жизнерадостен свят, създаден с любов и несравнимо умение, с изящество, за кое­то се улавям, че почти не мисля, скована сякаш от неотслабващия магнетизъм на Злото, надвисна­ло не тъй отдавна над красотата тук, над храма, вписан с иносказателна симетрия в околността, напълно в съзвучие с идеите на даоизма, с възви­сяващия космизъм на тази духовно-философска традиция, с нейното изискване за проникване в универсалното начало, структурно и енергетично, за овладяването му така, че приложено във всяка сфера на практиката на човека, то да я захран­ва с импулсите на порива към щастие чрез съвър­шенство. Хвърлям разсеяно няколко фъна върху огромната костенурка под една от терасите с на­мерението да я улуча, та според поверието да се върна отново, но не се и вслушвам дали монети­те изтропват по бронята й. Злото обсебва души дори и in absens, с отсъствието си, което винаги може да означава опасност от предстоящо присъствие. Заглеждам се в две къдрави облачета, покрити майсторски с глеч в оттенъците на оникс, които се преливат от най-светло до по-тъмно в степен, отмерена с естетическа свръхпрецизност според еталоните на декоративно-орнаменталното изкуст­во, надхвърлени обаче от безупречното съчетание на багри, форми и обеми, на колесници и митич­ни същества, на придворни в тежки одеяния и девойки с многостволи флейти, на луни и слън­ца, на фантастични растения, белопенести вълни, птици с причудливо нашарени пера, и изпитвам непреодолимо желание Анри Матис да е хиляди пъти прав в твърдението си, че човекът е направен от всичко, което е видял, а успоредно с него и надеж­дата, че поне няколко от тези прекрасни „тухлич­ки“ действително ще се вградят и в мен, че с тях ще се зазидат процепите за баналността и униние­то, за смога и сланата на ежедневието. Но дали Злото е окончателно отблъснато и победено, на­истина ли е далеч оттук?... Да, вярно, „културната революция“ е вече отминал кошмар, по-чудовищен и много по-продължителен от онези, които китайците от най-стари времена за­писват върху червени хартийки и бързат да ги за­лепят на някоя стена, но непременно южна, та слънцето да ги нагрее и да изпепели с лъчистата си сила Злото, затаено в тях. Днес надали някой счита, че този период на ужаси и мракобесие ще се повтори, че вратите, които Китай отваря към света, ще се затръшнат и залостят отново, за да изолират страната и народа й в карцера на период по-страшен от средновековие. В една от залите па полиграфическия комбинат, който посетих, машините, внесени от Япония и ГДР, бълваха в зашеметяващ ритъм и тираж поредния брой на популярно илюстровано списание с мус­таката гримаса на Салвадор Дали на корицата, а вътре - с репортаж от Хелзинки, с дръзка мла­дежка мода, със снимки на кинозвезди, попсъстави и леко облечени хубавици, на всевъзможни зна­менитости. Названието - „Уърлд