на своето вътрешно рав­новесие например Йозеф Кнехт, героят от про­чутия роман па Херман Хесе „Игра на стъклени перли“. Бамбукова горичка с павилион в китай­ски стил, езерце със златни рибки, поточе, което ромоли с мелодията на вечността, (синеок) отшелник-учител и младеж, устремен към посвеще­ние в езотеричното, в тайните на вселената, в гра­матиката, лексиката и идиоматиката на lingua sacra ⁹: декорът, персонажът и мимикриите му, доб­ре подбраните и съчетани подробности са нали­це, както и смътната тревога, която по обичая бу­ди идилията - спектакълът се разгръща като сви­тък копринена хартия, но знаците, с които е осе­ян, макар и калиграфски съвършени, са част от явното, от връхното и непрекъснатата плътна ли­ния в средата, изтеглена с умение и превъзходен туш, е безполезна без още пет за хексаграма: ино­сказателна, мистериозна, шестдънна. Анаморфозна. „Огромната трудност за европейския ум при интерпретирането на подобни знаци и текстове се дължи на факта, че китайският автор винаги започва от главен пункт, който за нас би следва­ло да му е крайна цел; с една дума започва от пределното прозрение, което възнамерява да по­стигне“, отбелязва К. Г. Юнг и неговото наблю­дение маркира проблем от областта не само на науката, валиден и мъчно преодолим за всеки, кой­то се стреми да опознае Китай, обогатявайки и себе си с това познание както в сферата на фи­лологията, литературата, изкуството, музиката, така и в тази на реалния живот, на социалната действителност, на делника.

Каузалността е основна категория на нашето мислене и нейният закон, законът за такава връз­ка на обстоятелствата и явленията, при която ед­ните (причините) пораждат другите (следствия­та), налага отпечатък върху неговите механизми и процеси, докато китайската логическа структу­ра, не само отразена в „И дзин“, а и изгражда­на под влияние на „Книга на преосъществяванията“ (тъй я нарича Херман Хесе), изключва хоризонталната насоченост от минало през настояще към бъдеще и отделя в перпендикуляр това, което става тук сега, и онова, което става там сега, про­вокирайки въпроса не какво се случва и защо, но висока или ниска е стойността на дадено съвпада­не на събития в момент, съдържащ спомена за миналото, епизода в настоящето и отзвука му в бъдещето - т. е. хармонията на дао, съчетала всичко във вселената, едновременно и в съвър­шен акорд. В ритмиката на промените, озвучавани от него, „И дзин“ поднася тълкувания на про­блеми и ситуации, угнетителни или просто акту­ални за читателя й: пояснителните коментари към хексаграмите, мъгляво поетични, афористични, че­сто непонятни, наистина прилягат за гадаене и в цялата си сложност, в претовареността си с метафори и символи съответстват на повечето от запитванията, сами по себе си навярно не най-разнообразни. „Седях с часове под столетно кру­шово дърво с „И дзин“ в ръка, погълнат в уп­ражнението 

да се обръщам към разните оракули и да разменям с тях въпроси и отговори, а резул­татите, които получавах, ме изненадваха заради връзката им с мои най-интимни мисли до степен, учудваща и за мен“, пише К. Г. Юнг в своята автобиография