за доста книги от поредиците «Избрани романи» и «Световни образи», за прекрасните издания на Омир, Данте, Есхил, Софокъл, Аристофан и пр., за първите многотомници на Шекспир, Достоевски, Толстой, Тургенев, Юго, Чехов… - все на «Народна култура». Трябва да им бъдем признателни в името тъкмо на еволюцията, за която споменах по-горе, да не ровим с дребнаво злорадство в доказателствата за техни грешки и компромиси, неизбежни тогава, а каквито допускахме също ние, без от тях да са пощадени и съдниците ни днес. Нихилизмът е вредоносната стихия на българина, нанесла тежки поражения на духа и културата ни, която и днес ги опустошава като ураганен вятър. 

- Фронт, война... Не прекаляваме ли с тази  реторика? 

- Сигурна бях, че ще ме упрекнете, че употребявам доста думи, войнствени и агресивни по съдържание: такъв семантичен анализ би бил оправдан и изводите от него - достоверни. В случая обаче се отнася не толкова до личен темперамент, колкото до борба и то твърде сурова, изпълнена с опасности, с риск от драматични обрати, които не подминаха и мен. Нашето време беше динамично, но и не по-малко трудно, опасността под формата на доноси и санкции идваше откъм хора и кръгове, които не можеха да се примирят с необратимия подем в страните на т.нар. «източен блок», намерил съответно отражение и в сферата на книгоиздаването. Окуражени от него, ние търсехме и внедрявахме у нас импулси и идеи от книгоиздаването в Полша, Унгария, Чехословакия и, разбира се, в Съветския съюз и ГДР, известни тогава с идеологическата си ригидност и консерватизъм на управляващите. Именно от колегите си там се научихме да маневрираме – пускахме книги, които биха предизвикали, меко казано, спорове, но пък с предговори или послеслови от съветски автори. Без да отричат съответното произведение, те умело обясняваха колко критично е то спрямо буржоазната действителност. Такива текстове осигурявахме и от наши специалисти с обществена тежест. Поднасям този похват малко лежерно в разговора ни, но в основата му беше залегнала тактика, прилагана и в други социалистически страни. Издателствата в ГДР например ни впечатляваха със своите програми и каталози, защото в менгемето на държавния социализъм те трябваше да се справят с конкуренцията на онова, което излизаше в Западна Германия, привлекателно и езиково достъпно за източногерманците. Ползвахме с «пълни шепи» и завидната ерудиция на професорите от знаменития институт за литература «Максим Горки» в Москва, установявахме полезни контакти с издатели и писатели от САЩ и Западна Европа, учехме се всекидневно, за да се изградим като професионалисти именно от европейски тип. Тук искам специално да откроя периода на духовен и културен прелом (думата не е силна), чийто инициатор и главна фигура беше Людмила Живкова. Спомням си за много мои проблеми на издателския фронт (пак военна лексика…), които съм имала възможността да споделям лично с нея. Тя заявяваше категорично: “Няма защо да даваш обяснения в ЦК. Ти не се отчиташ там, а пред Комитета за култура и, в края на краищата, пред мен.” Именно благодарение на тази развързаност,