да разбере коя е Людмила Живкова, нямаше в никакъв случай да посочи нея! Тя беше винаги униформена, с бяла якичка и много късогледа. Като я викаха да я изпитват на дъската, си слагаше очилата - да може да вижда по-добре, като й подсказваме... Бяха много хубави години, страхотна близост се създаде между нас.“

В този приятелски кръг е първата съпруга на Иван Славков - Светла Маринова, както и Галя Бузова, която изживява романс с Владо Башев. „Нямаше ревност! - убеждава ме Вера. - Нямаше място за нея, толкова добре се разбирахме. Някак всичко, дори любовните връзки си оставаха в нашата група.“

С годините тази привързаност не намалява - просто освен приятелки Вера и Людмила стават и съмишленици. На погребението на Живкова обаче Ганчева така и не успява да се добере до нея. „Толкова хора бяха дошли да я изпратят... Виждах как страдат искрено, сякаш усещаха, че някаква тяхна защита рухва.“

По-рано същото лято Вера се е виждала с ясновидеца Максим. Този път обаче той е довел със себе си и Андрей, превъзходен астролог. Срещата е в някогашното кафене „Бразилия“. „Над Людмила е надвиснала голяма опасност! - това казва Максим. - И тя трябва да я знае.“

Двамата искат да се срещнат с Живкова, Вера се двоуми. Не й харесва настояването им за лична среща. Предлага да напишат това, което искат да й кажат, пък тя ще намери начин да предаде посланието. Максим и Андрей така и не написват нищо. „Тази среща беше толкова наситена с нещо тежко и необяснимо, че излизайки от кафенето, аз се почувствах зле. Отидох в ЦУМ, просто имах нужда от тълпа - да отмие тази енергия...“

Сблъсък на силни енергии се завихря в живота на Вера Ганчева и малко преди 10 ноември, когато напуска издателство „Народна култура“. За прословутия скандал с Владимир Левчев през годините се е изговорило много. Оставям Вера да разкаже своята истина. „Някъде през септември 1989-а Владо изчезна от работа. Не забелязах веднага, но в един момент някой ме попита къде всъщност е Левчев. Оказа се, че липсва от работа вече две седмици. Без молба за отпуск, без болничен лист. Не посмях да се обадя у техните, защото отношенията с баща му (Любомир Левчев - бел.ред.) бяха по-специални, а и не исках да ги тревожа... Заразпитвах дискретно. Тогава имах директива за съкращаване, пенсионирахме няколко души. Следващата нарочена за съкращаване беше Надежда Белева - самотна майка, която помагаше в издателството, сглобяваше ръкописи, но не беше човек с езици и не можех да я запазя... След 20-дневно отсъствие Владо Левчев се появи ни лук ял, ни лук мирисал. „Стегна ме шапката - така каза! - и отидох на море.“ Тогава не си давах сметка, че това вероятно е провокация... И просто не можех да оставя нещата така. Поначало аз винаги съм имала голяма симпатия към Владо, това е така и до днес. Той също не е казал против мен и дума. Но тогава не можех да съкратя една самотна майка и да оставя на работа Владо, който, видиш ли, отишъл на море... Трябваше като ръководител да се покажа на морално ниво. И написах заповед, последно предупреждение. Излязох от издателството и срещнах Виктор Пасков. А той: „Ти си