е способна като режисьор, но като водеща?! Стана страшно популярна и постепенно аз, която винаги преди това бях по-известната, отстъпих на заден план. Никой вече не си спомняше за моите статии и предговори. Васа беше във фокуса! Очевидно всичко това тя го е носела в себе си, просто нещата при нея се случиха по-късно. Дойде моментът, в който на улицата ме питаха: Вие ли сте сестрата на Васа Ганчева? А аз с почуда установих, че ми е приятно тя да ме засенчва. Сега страшно ми липсва... Създаваше ми невероятен комфорт - със своите котки, с гозбите си, с купоните, с приятелите, които сега са и мои приятели.”

Питам Вера дали е простила в себе си на телевизионерите Иван и Андрей. Тя е категорична - продължава да ги счита за косвените убийци на сестра си. „Васа не беше в добра форма поначало, имаше здравословни проблеми, но компроматът, който те спретнаха, преля чашата... Няма как да им простя това.” Казва го хладнокръвно и твърдо - по същия начин, по който често й се налага да живее.

Вера е родена седмаче. Като бебе преживява бомбардировките над София, баща й - като ляв земеделец - два пъти лежи в концлагер, има закалка и от затвора. След  9 септември бъдещата преводачка израства в изключително космополитна среда. Домът на Ганчеви е притегателен център за творческата бохема. Майката Надя е магьосница в кухнята, вечер приготвя желета, майонези, кишове, суфлета... А денем е журналист - започва кариерата си от в. „Отечествен фронт”, през годините е зам. главен редактор на „Жената днес” и главен редактор на тогавашната дамска библия „Лада”. И днес от снимките й лъха непринудено изящество. В години, в които обръщението е „другарко”, тя изглежда като дама, извадена от стара холивудска лента. Питам Вера защо онези соарета са били толкова специални.

„Имаше дух - хората се събираха и пееха! Още помня гласа на Ружа Делчева. А ние с Васа винаги присъствахме на вечерите на нашите родители. Никога не са ни казвали: хайде, лягайте си! По същия начин баща ми никога не ми е казвал какво да чета. Аз спях в стая с голяма библиотека и четях каквото ми падне! Не са ни ограничавали, но със собственото си поведение ни даваха страхотен пример.“

В България Вера завършва славянска филология, но дипломната си работа върху чешкия авангард пише в Кралската библиотека в Стокхолм - защото през 1964 година баща й е назначен за посланик в Швеция. „Това, което за нас беше шанс, за него бе вътрешна драма! Той беше отстранен от България по този начин, защото бе станал неудобен в земеделските среди. Беше му тежко - той не можеше да живее без хората, пътуваше много из страната, беше народен човек.“

Двете щерки започват да учат шведски, макар че по-голямата сестра се съмнява дали ще се справи - потисната е от успехите на Васа. „Много й се удаваха езиците, при това без усилие! Изобщо не учеше, ходеше вечер на кино... Но лека-полека аз се справих, започнах да уча скандинавски езици и литература в университета в Стокхолм.“

Явно обаче не е била чак толкова примерна и тиха, защото при завръщането й в България баща й и съпругът й са категорични - трябва да постъпи на