- 32 години!“ Дълго време наградата е картина на някой от художниците, които са били приятели на Владимир - Светлин Русев, Енчо Пиронков, Атанас Нейков, Румен Скорчев, Дора Бонева... Много млади поети получават истински шедьоври. Вера си спомня как веднъж взима още мокра картина от Светлин Русев. „Такава щедрост имаше от страна на тези хора, такава обич към Владко!“

С поета Вера се запознава в Двореца на пионерите. Осем години по-големият от нея Владимир води там кръжока по литература. „Беше толкова по-мъдър и зрял, един страшно премерен и умен човек - колко неща съм научила от него! Направила съм му впечатление, след като съм прочела „Черните кристали“ на Димитър Полянов - пролетарско стихотворение за миньори, което съм изпълнила с много патос. Тогава ми обърнал внимание... Но Владко дълго време излизаше с най-добрата ми приятелка, с която седяхме на един чин в Руската гимназия - Галя. Години по- късно се събрахме, дори не знам как точно стана... Аз много се интересувах от литература, макар че слушах повече той какво говори. Събра ни и музиката. Владимир имаше „Москвич“ и с него започнахме да ходим по концерти. Не съм се правила на някакъв невероятен меломан, но в онези дни идваха Ростропович, Ойстрах, Рихтер... А след концертите отивахме с москвича в ресторант „Лебед“. Там изпивахме по един много гаден коняк със захар по ръба на чашката.“

И така - от концерт на концерт, от „Лебед“ на „Лебед“ - любов!

Вера създава фондация и учредява награда и на името на своята сестра - телевизионния критик, режисъор и водеща Васа Ганчева, която почина през 2011-а. Портретът й седи на малка масичка до нас. Питам Вера доколко са си приличали с по- малката й сестра. „Васа беше екстроверт, аз винаги съм била по-затворена. Докато тя беше експанзивна и артистична, голяма купонджийка! На мен също ми действаше като катализатор, макар че често се дърпах: остави ме сега, чета... На млади години с Васа много се карахме, за какво ли не. Спомням си как, когато майка ни се разболя фатално от скоротечен рак и ние бяхме непрекъснато до нея в болницата, тя все ни повтаряше: не се карайте, не се карайте... Но Васа беше изключително емоционална - като нададе един глас, все едно ще се колим! Богдана Карадочева й повтаряше, че се появява драматично  като Мария Калас. А аз действах по-тихо и подличко... Една вечер се връщахме с Васа от болницата, мама беше в кома и знаехме, че си отива. Бяха ми казали да стоя до телефона, ще се обадят. Закарах Васа до дома й и се прибрах. Легнах на канапето до телефона. И изведнъж на вратата се звънна. Станах с огромно раздразнение и видях срещу мен Васа! „Какво правиш тук, нали те оставих да се прибереш?!“ Не си спомням какво ми отговори тя, защото в този момент телефонът звънна... Лекарите съобщиха, че мама е починала. И аз веднага разбрах, проумях с кристална яснота, че тя е искала в последния си миг ние с Васа да сме заедно.“

С времето двете сестри се сближават много. Кариерата  на Васа Ганчева като телевизионна водеща изненадва приятно Вера. „Отидох за 3 месеца до Исландия, върнах се и... Васа беше хит! Знаех, че