на посещението си в България Клаус Хьопке изрази пред най-отговорни фактори подсказаното му от мен учудване, че сред толкова значими книги в книжарниците на София не е съзрял нито една на този голям аржентински писател. Моята тактическа хитрост беше бързо разобличена от ръководството на Комитета за печата, но без негативни последици нито за мен, нито за последвалото превеждане и издаване на Борхес на български език, което се състоя… Мога да приведа още немалко и все така красноречиви примери… Що се отнася до руските писатели-емигранти или инакомислещи, които „Народна култура“ се одързостяваше да представя най-напред у нас в онези времена, тук голяма и навременна помощ ни оказваше новото поколение представители в чужбина на ВААП, официалната авторско-правна агенция на СССР — вече по-млади хора с модерно виждане и амбиция да подтикнат отвън разчупването на ледовете вътре в своята огромна страна, където те, между другото, вече бяха започнали да се топят… Авторитетното съветско издателство „Радуга“, чиято директорка в онези години беше преводачката и белетристка Нина Литвинец, ни осигуряваше готово преведени на бълтарски ръкописи на „спорни“, понякога дори забранявани в даден момент произведения на руски и съветски писатели, които ние редактирахме и оформяхме, съгласувайки задължително издателските си намерения с ВААП, а после ги връщахме обратно в Москва, откъдето получавахме готова продукция, издържана според най-високите стандарти на полиграфическото изкуство и техника. От своя страна „Народна култура“ предоставяше на „Радуга“ творби на български писатели и поети, преведени на руски език и разпространявани от техни екипи навред из съветската страна. Този обмен на заглавия и идеи, противодействащ твърде успешно на властващата тогава идеологическа цензура, продължи доста години, а в периода на горбачовската перестройка Нина дори оглави цялостното книгоиздаване в Русия, но онази взаимополезна активност в културното общуване на нашите два народа бе секнала, за да намери след известно време, както се надявам (далеч не само аз впрочем), качествено подобрени свои форми, да отбележи нови съвместни постижения в съвременото книгоиздаване, българско, руско, европейско…

След промяната направихте ново издателство със старото име „Хемус”. Издадохте нови книги. Продължавате ли още тази дейност?

Да, макар и не в такъв мащаб, както преди. Ситуацията на българския книжен пазар все още не поощрява рисковани начинания с краткотраен ефект, така че това наше издателство, сега „Хемус Груп“ ЕООД, е принудено да се съобразява със сковаващите ограничения (главно иконоимически). Убедена съм обаче, че в аналите на новата българска култура с подобаващо едри и бляскави букви ще бъде вписана нашата библиотечна поредица „Новолуние“, подета веднага след голямата обществена промяна у нас по идея на литературния историк Петър Величков и чрез която прехвърлихме мост между най-новата българска литература и творби на българския и европейския модерн, забравени, неглижирани или откровено запрещавани в годините на социализма. Истински фурор