ефект от подобно усилие ще има широк обхват и много измерения. Самото понятие "езотерика" означава буквално онова, което е насочено навътре, достъпно за посветени, макар че нашата епоха отдавна е обогатила и обновила смисъла му. Но днес "езотерична" е станала като че ли голямата литература, световната класика, а и модерните творби изобщо, предназначени за "ограничена консумация" от образован и малоброен елит. Това надали вещае светли духовни хоризонти, напротив, затулва ги с облаци, иззад които слънцето ще просветва все по-рядко. Ето че получавате една по-скоро метеорологична прогноза за бъдещето, в което на всички ни се ще да надникнем. Под облаци имам предвид наред с останалото, което задържа или отлага една такава еволюция, най-вече прекаленото материалистично-потребителско отношение към действителността, може би разбираемо сега у нас, но все по-осезаемо като пречка за развитие на хората и обществото.

Вие "вкарвате" у нас европейска култура от доста години. Преведохте и издадохте книги на едни от най-големите западни творци. В тази връзка са любопитни разсъжденията ви с какво ние ще бъдем интересни на Европа.

Под "европейска" винаги съм разбирала "световна", защото истински европейското светоусещане е планетарно по дух и по формат. В този смисъл, за да станем интересни на Европа, ние би следвало да възпитаме у себе си такъв дух и да постигнем такъв формат на мислене и действие. Засега сме й интересни по-скоро "външно" - темпераментни и колоритни сме артистични наследници на прастара култура. Не сме й обаче известни като мислители и радикални новатори, като неконформисти и силни характери, които се съхраняват и в непривична, чужда за тях среда. Българинът зад граница охотно се разтваря в действителността, в която е попаднал и става жертва на желанието си да се приспособи към нея, не да я провокира. Това е констатация, която за жалост важи за всички възрасти.

Не мога да подмина въпроса за българския "Нобел", чийто радетел не от вчера сте вие. Радичков, споделихте на времето, имаше шанса да го получи... Сега обаче кой?

Нямам настроение да говоря на тази тема поради усещането за пълната безполезност на всякакви мои мнения или препоръки. Един бъдещ лауреат на Нобелова награда за литература не само се ражда, но и се създава с последователни и целенасочени усилия. Огромният, трагичен пропуск, който държавата и обществото ни допуснаха в случая с Йордан Радичков, би следвало да наведе властимащите в тях на мисълта, че са задължени пред нацията да направят необходимото за предотвратяването му по-нататък. Но спрямо кого? Не се наемам да конкретизирам.

Разговора проведе Иван Матанов

В. „Стандарт“,  30 април 2005 г.