Вера Лалева Ганчева е родена на 23 февруари 1943 г. в София в семейството на дееца на БЗНС, общественика и дипломата Лалю Ганчев и журналистката Надя Ганчева. Сестра е на телевизионната режисьорка, водеща и публицистка Васа Ганчева. Средно образование завършва в 35 гимназия с преподаване на руски език през 1960 г., а висше – в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в специалност „Славянска филология“.

В периода 1965-1968 г. изучава история на скандинавските литератури на шведски и норвежки език в Стокхолмския университет.

През 1965 г. се омъжва за поета Владимир Башев.

През 1966 г. постъпва на работа в БТА, където е последователно репортер в „Международна информация“, редактор, зам. гл. редактор и гл. редактор на седмичното списание за култура ЛИК. През 1976 г. е зам. гл. редактор на списание „Отечество“, а от 1978 г. до 1990 г. е главен редактор и директор на издателство „Народна култура“.

В края на 60-те години тя започва да превежда писатели и поети от Скандинавския север, като особено нашумява преводът ѝ на шедьовъра на Астрид Линдгрен „Пипи Дългото чорапче“, преиздаван многократно от 1969 година до днес.

Участва в много международни форуми на културни дейци, панаири на книгата, конгреси на ПЕН-центъра, кино- и театрални фестивали. От там тя внася в България идеи и актуални заглавия, с които обогатява книжовната продукция на издателство „Народна култура“. Предоставя на българските читатели свидетелства за многобройните си срещи с представители на световния интелектуален елит, немалко от тях за първи път - Хайнрих Бьол, Надин Гордимър, Кърт Вонегът, Уокър Пърси, Робърт Стоун, Клод Симон, Артур Лундквист, Пиер Паоло Пазолини, Акира Куросава, Елиас Канети, Патрик Модиано и много други.

В края на 1989 г. тя напуска издателство „Народна култура“ и отпътува за САЩ, по покана от списание „Уърлд литречър тудей“, издавано от университета в град Норман, щата Оклахома, за член на журито на международната литературна награда „Нюстад“, наричана „малък Нобел“. След едномесечен престой в САЩ тя заминава за Швеция и с получена там стипендия работи над изследване, посветено на развитието на шведската литература от епохата на Средновековието до първите десетилетия на ХХ век. Това изследване е съпоставителен анализ на нордската и европейската литература и е в основата на фундаменталния ѝ труд „Общоевропейски координати в развитието на шведската литература“. През 1992 г. Вера Ганчева защитава темата в Института за литература на БАН и получава научната степен „доктор по филология“.

През 1991 г. Вера Ганчева основава издателска къща „Хемус“ и я ръководи 10 години продължавайки традициите на някогашния легендарен едноименник.

В периода 1996-1997 г. е директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

От 2001 г. В. Ганчева се посвещава на научна и преподавателска дейност. С конкурс печели стипендии за по няколкомесечен престой в Исландия и Швеция, където събира материали за бъдещи книги и за лекционните курсове в специалност „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където през 1999 г. се хабилитира като доцент.

Особено важна част от дейността на Вера Ганчева като литературен историк и критик и като университетски преподавател е редовното организиране на научни конференции, семинари и срещи с международно участие. Сред тези форуми са: „Викингите – мореплаватели, откриватели, създатели“ /2000 г./, „Кнут Хамсун – творец на три века“ /2001 г./, „Датската литература в България – един век очарование“ /2001 г./, Непознатият Андерсен“ /2005 г./, „ХVIII век в Северна Европа“ /2007 г./ и др. Това творчество на Вера Ганчева оказва съществено въздействие върху развитието на специалността „Скандинавистика“ и за подготовката на цяло поколение преподаватели и специалисти в тази област.

Освен в България, Вера Ганчева е активен участник и в научни форуми в Швеция, Дания, Норвегия, Финландия, Русия, Германия, Литва, Италия и др. Нейни текстове излизат на шведски, английски и руски езици. Една от темите, които Вера Ганчева разработва за българската и чуждестранната аудитория, е тази за взаимодействието между културите и по-специално между българската и скандинавската от края на ХIХ век до наши дни. Тази тематика е централна в цикъла от лекции на проф. Ганчева в университета в Упсала през октомври 2003 г. и в нейните текстове в том V на изданието на БАН „Преводна рецепция на европейските литератури в България“.

Вера Ганчева изнася лекции в университета в Бон, на научни и писателски форуми в Стокхолм, Копенхаген, Орхус, Оденсе, Лайпциг, Маастрихт, Лугано, Пекин, Сеул, Лисабон, Пърт, Осло, Берген, Хелзинки, Турку, Рейкявик, Прага, както и във висши учебни заведения у нас.

През 2002 г., след тримесечна специализация в Стокхолм, финансирана от Кралската академия на науките, Вера Ганчева завършва своето изследване за личността и делото на шведския учен, мислител и писател Емануел Сведенборг. Това е и хабилитационния труд за получаване на званието „професор“ през 2007 г.

Професор Вера Ганчева е носител на редица български и чуждестранни награди, сред които орден „Кирил и Методий I степен“ /1985 г./, почетна грамота на Министерството на културата /1997 г./, международните награди за превод „Х.К. Андерсен“ /1979 г./ и на фонд „Артур Лундквист“ в Стокхолм /1988 г./, отличията на Шведската академия за творчески и научен принос /1983, 2000, 2013 г./, на Съюза на шведските писатели /1994 г./, датския орден Рицарски кръст на Данеброг /2001 г./, шведския Кралски орден на Полярната звезда I степен /2007 г./, норвежкия Кралски орден за заслуги към Норвегия /2012 г./, почетния знак на Софийския университет със синя лента /2013 г./, почетната грамота на Съюза на българските писатели за принос към българската литература /2015 г./.

Вера Ганчева е член-учредител на Съюза на преводачите в България. Обществената и просветителската ѝ дейност включва членство в Съюза на българските писатели и в Българския ПЕН-център.

От 1993 г. Вера Ганчева е председател на дружеството „Приятели на Швеция в България“. От 1988 г. ръководи фонда „Артур Лундквист и Мария Вине“ и председателства журито към него за присъждане на награди за творчески постижения на български и шведски литератори.

През 2012 г., след кончината на сестра й Васа Ганчева, Вера Ганчева създава фондация в нейна памет. Наградите „Васа Ганчева“ се връчват в продължение на седем години – от 2013 до 2019 г. в подкрепа на млади журналисти, работещи в сферата на публицистиката, на културна тематика и на млади преводачи на художествена литература от скандинавски езици.

Вера Ганчева е един от най-щедрите дарители на Националният дарителски фонд "13 века България". През 1987 година тя предоставя на фонда апартамента на покойния си съпруг, поета Владимир Башев, който днес е част от Националния литературен музей. Завещава на фонда и жилището си на ул. "Оборище".

През 2016 г. Вера Ганчева дарява 90 тома научна и художествена литература на Центъра за източни езици и култури /ЦИЕК/ към Софийския университет.

Научните приноси на проф. д-р Вера Ганчева имат изключителен принос за развитието на скандинавистиката в България и за подготовката на нови поколения специалисти в тази сфера, както и за задълбочаване и разширяване на познанието на културата и литературата на нордските страни у нас.

По инициатива на Вера Ганчева е създадена научната дисциплина „Финландистика“ към специалност „Скандинавистика“, а през 2006 г. е учреден и научно-информационният център „Ханс Кристиан Андерсен“, филиал на този в Южнодатския университет в Оденсе и засега единствен извън пределите на Дания. Неин е и идейният проект на магистърската програма „Нордистика“, която продължава без прекъсване вече над десет години във Факултета за класически и нови филологии на Софийския университет.

Нейният дух и интелект продължава да вдъхновява и да мотивира по-младите поколения скандинависти да продължат дейността ѝ и да изпълняват ролята на културни посланици между Скандинавския север и България.