Вера Ганчева: Няма несправедливо време Страница 2 of 3

Интервю във вестник "Стандарт"

мисълта, че така е и с много хора.

Бихте ли охарактеризирали накратко вашето поколение - какво даде и какво му бе отнето от времето...

Без съмнение то е едно от най-образованите, професионално подготвени и енергични поколения в българската история. Съдено му беше да се изгражда и да действа в ограничаващите условия на едно идеологизирано общество, за чието смекчаване и промяна допринесоха доста негови представители. Атаките и хулите срещу тях и срещу няколко поколения в държавата ни впрочем, с които у нас започна голямата промяна и се отприщи сякаш нескончаемият период на преход, не им позволиха да изпитат законна гордост от онова, което бяха извършили, и то в далеч по-сложна и трудна обстановка. Ето какво ни отне времето, в чиято справедливост обаче не бива да се съмняваме. То вече я проявява впрочем и мнозина талантливи, интересни, полезни в много отношения мои връстници, поуморени, но и помъдрели, възвърнаха позициите, които им принадлежат не само морално, разбира се, защото са извоювани с качества и с работа, на каквато новите и инак прагматично настроени поколения тепърва трябва да покажат, че са способни. А какво ни даде времето? Идеал, днес отричан и охулван от онези, които лекомислено нехаят за това колко тънък може да се окаже един конски косъм.

В полунощ ще си кажем традиционното "Христос воскресе" и това ще ни направи малко по-добри. После ще бъдем пак същите. Защо се променяме така трудно и мъчително?

Защото не вярваме в това, което си казваме, за нас то е някаква ритуална формула, но не и осмислена истина. Възкръсва по същество не Христос, а идеята за него, принципът, който Божият син въплъщава. Т. е. нашата вяра, пречистващото упование в живота и в силата ни да го подобряваме, красотата на душите ни, усещането за принадлежност към Вселената. За жалост и нашата църква не се реформира според изискванията на съвременността и на потребностите на модерния човек, който има нужда не от позлата и тамян от невнятно мънкане на пасажи от Библията и от догми, а от реални напътствия и от ограмотяване, за да разчита азбуката на символиката, подсказваща пътя към истинската промяна, обвързаността на всичко "тук и другаде". Но не съм съгласна с вас - няма да бъдем съвсем същите след нощта срещу Великден. А поне малко по-добри.

 

Знам, не ви е чужда езотериката, затова ще ви попитам - какво ви подсказва интуицията за бъдещето на страната ни?

Подозирате у мен данни, каквито изобщо не притежавам. Вярно е обаче, че се интересувам от езотерика, за да потърся допълнителни познания не само в някакъв космически мащаб или от парапсихологично естество, както погрешно биха заключили някои, но за самата себе си и за пътя, който трябва да измина като обикновено човешко същество. Езотериката ще рече не способ за предсказване, а много сложен и разнообразен комплекс от познания, основани върху вековни проучвания и наблюдения, философия за битието като еволюция, задължителна най-напред за отделния индивид, за личността, от която започва всичко. И ако всеки от нас прилага тази (привидно) проста истина в собствения си живот, положителният