Библиография

КНИГИ Авторски

Телескоп, път и две сиамски котки Гладът като хляб Синьо + жълто = зелено: Общоевропейски координати в развитието на шведската литература Амалгама: Критика и есеистика Швеция – страната и хората: география, история, общество, култура, личности Емануел Сведенборг. Архитект на вечността
  • „Телескоп, път и две сиамски котки”. Сб. Критика и публицистика. С., „Народна младеж” 1984, 376 с.
  • „Гладът като хляб”. Сб. Худож. публицистика. С., ОФ 1988, 247 с.
  • „Синьо + жълто = зелено: Общоевропейски координати в развитието на шведската литература“. С., УИ „Св. Климент Охридски” 1992, 272 с.
  • „Амалгама: Критика и есеистика”. Сб. С., Петекс 1993, 320 с.
  • „Швеция – страната и хората: география, история, общество, култура, личности”. С., Хемус Груп 2001, 304 с.
  • „Емануел Сведенборг. Архитект на вечността”. С., УИ „Св. Климент Охридски” 2012, 520 с.

КНИГИ Преведени

Пипи дългото чорапче Три повести за Карлсон Братята с лъвски сърца Сам Пан:  Из записките на лейтенант Томас Глан Мистерии Кобалтово синьо Песента на звездите Замъкът на въображението и камъните на делника. Въздушна поща Смъртта на един пчелар
  • Ян Фридегорд. «Чужди пера». Разкази. С., «Профиздат» 1966.
  • Астрид Линдгрен. «Пипи дългото чорапче». Роман за деца. С., «Народна младеж» 1968.
  • Бенгт Даниелсон. «Рароя – щастливият остров». Варна, Държ. издателство 1971.
  • Бенгт Даниелсон. «Вилервале в Южното море». Роман за юноши. Варна, Държ. издателство 1972.
  • Астрид Линдгрен. «Три повести за Карлсон». (За деца). С., «Народна младеж» 1972.
  • Артур Лундквист. «Замъкът на въображението и камъните на делника.» (Есета и стихотворения в проза). С., «Народна култура» 1978.
  • Астрид Линдгрен. «Братята с лъвски сърца». Роман за деца. С., «Народна младеж» 1979.
  • Ларш Густафсон. «Смъртта на един пчелар». Роман. Пловдив, «Христо Г. Данов» 1980.
  • Тумас Транстрьомер. «Есенен архипелаг». Стихотворения. С., «Народна култура» 1981.
  • Ролф Якобсен. «Кобалтово синьо». Стихотворения. С., «Народна култура» 1983.
  • Юхан Борген. «Песента на звездите». Разкази. С., «Народна култура» 1985.
  • Аугуст Стриндберг. «Сам». Роман. С., «Хемус» 1992.
  • Кнут Хамсун. «Пан: Из записките на лейтенант Томас Глан». Роман. С., «Хемус» 1993.
  • Тумас Транстрьомер. «Въздушна поща». Стихотворения. С., «Орфей» 2002.
  • Кнут Хамсун. «Мистерии». С., «Унискорп» 2009.

Предговори и послеслови /подбор/

  • „Огън + лед = поезия” .Предговор към „Исландски истории” от Оулафур Йоухан Сигурдсон. С., „Народна култура” 1979, с. 5-9.
  • „Петер Хандке – един критически хиперреалист”. Предговор към „Левачката” от Петер Хандке. С., „Народна култура” 1979, с. 5-12.
  • „Модилиано”. Предговор към „Вила Тъга” от Патрик Модиано. С., „Народна култура” 1980, с. 5-12.
  • „Роман в бутилка”. Предговор към „Животът начин на употреба” от Жорж Перек. С., „Народна култура” 1980, с. 5-11.
  • „Под знака на Плутон”. Послеслов към „Смъртта на един пчелар” от Ларш Густафсон. Пловдив, „Христо Г. Данов” 1980, с. 189-195.
  • „Между Тиволи и Кристиания. Край Елсинор…”. Предговор към „Коравият плод” от Тайе Скоу-Хансен. С., „Народна култура” 1980, с. 5-11.
  • „Носталгия по рая. За творчеството на Херман Хесе”. Предговор към „Играта на стъклени перли. Опит за общопонятно въведение в историята й” от Херман Хесе. С., „Народна култура” 1980, с. 5-30.
  • „Риболов в Рубикон”. Предговор към „Затворникът” от Кърт Вонегът. С., „Народна култура” 1981, с. 5-16.
  • „Траур за една илюзия”. Послеслов към „Молитвеник” от Джоун Дидиън. Пловдив,”Христо Г. Данов” 1981, с. 157-164.
  • „Призраци край масата за чай”. Предговор към „Кабаре” от Кристофър Ишъруд. Пловдив, „Христо Г. Данов” 1981, с. 5-12.
  • „Между светкавицата и гърма”. Предговор към „Провинцията на човека” от Елиас Канети. С., „Народна култура” 1981, с. 7-16.
  • „Траектория на безнадеждността”. Предговор към „По пътя” от Джек Керуак. С., „Народна култура” 1981, с. 5-18.
  • „ Градина с черни и червени агонии”. Предговор към „Стъкленият похлупак” от Силвия Плат. С., „Народна култура” 1981, с. 5-13.
  • „Бури в колба”. Предговор към „Планетарий”, „Златните плодове”, „Употребата на словото” от Натали Сарот. С., „Народна култура” 1981, с. 5-19.
  • „В сянката на Киркегор”. Предговор към „В сянката на Дон Жуан” от Ларш Юленстен. С., „Народна култура” 1981, с. 5-15.
  • „Природата като стил и критерий”. Предговор към „Полунощно слънце. Десет разказвачи от Север”.С., „Народна култура” 1981, с. 7-12.
  • „Черно, бяло и зелено”. Послеслов към „Когато се върнаха нощта и звездите” от Пер Улуф Сундман. С., „Издателство на БЗНС” 1981, с. 175-179.
  • „Приказки от хиляда и един ден”. Предговор към „Пустинята” от Ж.-М. Г. Льо Клезио. С., Народна култура” 1982, с. 5-16.
  • „Пръстенът на силата”. Предговор към „Пътуване към Икстлан” от Карлос Кастанеда. С., „Народна култура” 1984, с. 5-23.
  • „Отвъд вълноломите, в открито море…” Предговор към „Върколакът” от Аксел Сандемусе. С., „Народна култура” 1984, с. 5-13.
  • „Водата и скалàта”. Предговор към „Чувам пулсиращ всемир” от Йостен Шьостранд. С., „Народна култура” 1984, с. 5-8.
  • „Задачи от аритметиката на живота”. Предговор към „Задачи” от Джон Ъпдайк. С., „Народна култура” 1985, с. 5-28.
  • „Архипелаг в океана на битието”. Предговор към „Песента на звездите” от Юхан Борген. С., „Народна култура” 1986, с. 5-10.
  • „Второто зрение, седмото чувство, третият талант. Стивън Кинг – човекът на прага”. Предговор към „Мъртвата зона” на Стивън Кинг. С., „Народна култура” 1986, с. 357-375.
  • „Прозорец в черната стая. ЮАР – апартейд, борба и литература”. Предговор към „В очакване на варварите. Животът и времето на Майкъл К.” от Дж. М. Кутси. С., „Народна култура” 1986, с. 5-31.
  • „Шагал от Торсхаун”. Послеслов към „Кулата на края на света. Тук ще се танцува” от Вилям Хайнесен. С.. „Народна култура”1986, с. 283-291.
  • „Рицари на печалната душа”. Предговор към „Киноманът” от Уокър Пърси.С., „Народна култура” 1989, с. 5-31.
  • „Изгубеният ад. Пасиансите на Стиг Дагерман”. Предговор към „Нощни игри” от Стиг Дагерман. С., „Народна култура” 1989, с. 5-24.
  • „Ингмар Бергман – между образа и словото”. Послеслов към „Латерна магика” от Ингмар Бергман. С., „Хемус” 1995, с. 299-304.
  • „Черпакът като жезъл. Нов шедьовър на магическия реализъм”. Послеслов към „Като гореща вода за шоколад” от Лаура Ескивел. С., „Хемус” 1995, с. 209-213.
  • „Кръв и мед”. Предговор към „Времето и водата. Съвременна исландска поезия”. С., „Лице” 1995, с. 5-17.
  • „Ретроспекция в бъдещето”. Предговор към „Родени в неделя” от Ингмар Бергман. С., „Хемус” 2001, с. 5-18.
  • „Кръгът се отваря. Кнут Хамсун вчера, днес и…утре”. Предговор към „Пан” от Кнут Хамсун. С., „Хемус” 2001, с. 5-24.
  • „Творец на три столетия”. Предговор към „Избрани произведения в два тома на Аугуст Стриндберг”. С., „Хемус Груп” 2003, с. 7-41.
  • „Посещенията на Пер Улув Енквист”. Предговор към „Посещенията на придворния лекар” от Пер Улув Енквист. С., „Хемус Груп” 2004, с. 5-15.
  • „Епохата, нацията, градът”. Послеслов към „Червеният салон” от Аугуст Стриндберг. С., „Хемус Груп” 2006, с. 337-352.
  • „В търсене на белия камък”. Послеслов към „Избрани романи на Таряй Весос”. С., „Хемус Груп” 2006, с. 465-476.
  • „Енигмата Хамсун”. Послеслов към „Мистерии” от Кнут Хамсун. С., “Унискорп” 2009, с. 352-363.
  • „Дискретният чар на съвършенството“. Предговор към „Голямата загадка. Избрани стихотворения“ от Тумас Транстрьомер“. П.,“Жанет 45“ 2013, с. 5-17.
  • „Посланията на Белман“. Предговор към „Карл Микаел Белман. Послания и песни“. С., „Нов Златорог“ 2013, с. 7-23.
  • „Между Катла и Карм“. Послеслов към „Ако светът не беше лудница. Дневник от годините на войната 1939-1945“ от Астрид Линдгрен. С., „Пан“ 2015, с. 225-227.

Студии в научна периодика и сборници /подбор/

  • The Literatures of North in Bulgaria. Penetration, Reflections and Presentation today and in Perspective. In The Slavic World and Scandinavia. Århus, Århus University Press 1988, pp. 91-97.
  • „Катедра и амвон: Селма Лагерльоф – личност, образи и роля“. В сп. „Лит. мисъл”, 1991, № 7, с. 52-86.
  • Strindberg i Bulgarien. I Strindbergiana. Stockholm, Atlantis 2000, sid. 179-182.
  • Strindbergs timma. I Ja, må han leva. 22 kvinnor om August Strindberg. Stockholm, Carlssons 2001, sid. 27-33.
  • „Егил Скалагримсон или когато вярата става гняв”. В сборника „Викингите – мореплаватели, откриватели, създатели”. С., УИ „Св. Климент Охридски” 2001, с. 289-309.
  • Ibsen versus Strindberg: on some specific aspects of the Reception of the Great Norwegian Playwright in Bulgaria. In Proceedings. IX International Ibsen Conference. Oslo, Alvheim & Eide Akademisk forlag 2001, Pp. 487-492.
  • „Самотата като възглед и мотив у писателите на Скандинавия, осъществили „пробива на модерното”. В сп.„Лит. мисъл” 2002, № 1, с. 53-82.
  • „Скандинавските литератури в България” – 13 статии, 55 печатни страници – т. 5 на „Преводна рецепция на европейските литератури в България”. С., „Марин Дринов” 2003.
  • „Нексьо завоевателят”. В сборника „Датската литература в България – един век очарование”. С., УИ „Св. Климент Охридски” 2003, с. 199-205.
  • The Loneliness as Weltanschaung and Motif in Nordic Literature during the Period of the “Modern Breakthrough” (1870-1890). В сборника „Снори Стурлусон и корените на нордската книжовност”. С., УИ „Св. Климент Охридски” 2004, с. 252-268.
  • „Диалог и култура”. В сборник с материали от 13-тата лятна научна среща. Варна 2005, с. 30-42.
  • „Вторият златен век. Бележки за съвременната литература на Норвегия”. В сборника „Норвегия във времето”. С., УИ „Св. Климент Охридски” 2006, с. 68-89.
  • „Камбанният звън на Андерсен”. Годишник на Филологическия факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски”, т. ІV. Благоевград 2006, с. 343-353.
  • „Скандинавските литератури в България. За някои характерни аспекти и проблеми на рецепцията им”. В сборника „Превод и културен трансфер”. С., УИ „Св. Климент Охридски” 2007, с. 49-61.
  • „Полилог и култура”. В сборника „Словото - класическо и ново”. С., УИ „Св. Климент Охридски” 2007, с. 59-67.
  • „За глобалното взаимодействие между културите”. В сборника „Под знака на европейските културни диалози”. С., УИ „Св. Климент Охридски“ 2007, с. 95-102.
  • „Ханс Кристиан Андерсен и неговата епоха”. В сборника „Непознатият Андерсен”. С., УИ „Св. Климент Охридски” 2008, с. 51-70.
  • From Neo-Platonism to New Age – ways of understanding and interpreting H.C. Andersen’s spirituality. In Papers from the Fourth International Andersen Conference. Odense, Odense University Press 2008, рp. 570-584.
  • „Просвещението в Скандинавия – светлини и сенки”. В сборника „Литературни пространства без граници”. С., УИ „Св. Климент Охридски” 2008, с. 123-144.
  • „Емануел Сведенборг – емпирик и мистик”. В сп. „Философски алтернативи”, 2008, бр. 4, с. 58-74.
  • „Емануел Сведенборг и учението за съответствията – езотеричен идеен комплекс и поетика”. В сп. „Литературна мисъл”, 2008, № 1, с. 129-160.
  • „Нора и Nora или щастието като социална структура“. В сборника „Ибсен във времето”. С., УИ „Св. Климент Охридски” 2008, с. 50-56.
  • „Техноромантизмът като едно от главните течения в световната култура от края на ХХ и първата половина на ХХІ век”. В сборника „Културата на късната модерност”. Варна, 2009, с. 62-77.
  • „Емануел Сведенборг (1688-1772), Аугуст Стриндберг (1849-1912) и учението за съответствията”. В сборника „Езици и култури в диалог. Традиции, приемственост, новаторство”. С., УИ „Св. Климент Охридски” 2010, с. 279-287.
  • „Античната култура – модел за скандинавската”. В сборника Studia Classica Serdicensia, том 1. С., УИ „Св. Климент Охридски” 2010, с. 244-250.
  • „Талант и вкус. Шведската академия и Нобеловата награда за литература“. В сборника „Нобеловата награда за литература мост между културите“. ВТ, „ИВИС“ 2013, с. 14-21.
  • Emanuel Swedenborg and Philosophia Perennis. In The 18th Century and Europe. Sofia, St. Kliment Ohridski University Press 2013, pp. 73-90.
  • „Творецът като пророк“. В сборника Studia Classica Serdicensia, том 3. С., УИ „Св. Климент Охридски“ 2014, с. 48-57.
  • Mysterium Tremendum: Strindberg’s Occult Diary and Swedenborg’s Journal of Dreams – through the Labyrinth. Between Different Realities. I Arvet efter Strindberg. The Strindberg Legacy. Stockholm, Acta universitatis stockholmiensis 2014, pp. 47-58.
  • August Strindberg – the Phoenix. In Bulgaria and the Nordic countries – Paths to Understanding. Sofia, St. Kliment Ohridski University Press 2015, pp. 37-59.
  • August Strindberg – The Phoenix. Roma, Istituto Italiano Studi Germanici 2016, pp. 15-29

КНИГИ Авторски | КНИГИ Преведени | Предговори и послеслови | Студии



Предлаганата библиография не включва пътеписи с традиционен за жанра характер, съставителства на сборници, а също статии и преводи, публикувани в периодичния печат у нас и в чужбина, както и в антологии на разкази, есета и пр. с участието на повече автори и преводачи. В нея липсват и материали от интернет-сайтове. Не са посочени и вторите, третите и пр. издания на някои от преведените книги. Отликите при транскрибирането на български език на някои от имената, посочени по-горе, се дължат на неговото осъвременяване и на желанието да се постигне по-адекватно звучене с оригиналните.