Творецът си тежи на мястото, където е роден Страница 7 of 8

Интервю за сайта на СБЖ

творчески потенциал и перспективи за изяви, отнети й преждевременно и жестоко.

С годините нашата близост като сестри ставаше все по-дълбока и с нейната загуба аз се лиших и от обективен критик на моята собствена дейност, чиито преценки и препоръки означаваха немалко за мен.

Щуротии, разбира се, сме правили, но не чак такива, които да се помнят цял живот.

Вие сте от хората, които винаги са били в Европа и сте вкарвали Европа чрез своите преводи на великолепни и големи автори. А с какво ние като страна, като народ сме интересни за Стария континент, особено в северните страни?

Като народ ние безусловно будим интерес с немалко разностранно надарени представители в различни области на изкуствата, днес обаче не дотам известни на Севера, поради собственото ни нехайство да го „превземем“ с оръжието на таланта. От една страна ние го подценяваме като зона на напредъка в почти всички негови измерения - социално-политически, икономически, научно-технически, творчески, а от друга, водени от някакви собствени комплекси по отношение на този „дом на народа“, каквато е изкованата още преди близо век дефиниция на обществото, създадено по модела, за който споменах, страним съзнателно от по-цялостна информация за него и от взаимоизгодни контакти в интелектуалната и в практическата сфера с предварителното усещане, че там „летвата“е вдигната прекалено високо, та всякакво наше усилие да я достигнем би претърпяло крах. То не ни подвежда впрочем – другата формулировка, разпространена отпреди десетилетия, за основния скандинавски принцип, заложен при самото възникване на идеята за такъв „дом“, удобен и уютен за всички, е „дай, за да получиш“. Прилагането му на практика, което би трябвало да е последица от едно реално осъзнаване на смисъла му, е все още невъзможно за нас, а следователно и за изграждането на по-ласкателен имидж на държавата ни, затънала днес в проблеми, неграмотност и мизерия.

Проф. Ганчева, вече за шести път фондацията, носеща името на вашата сестра Васа, връчва своите награди. Забелязвам, че всяка година като че ли все по-млади хора са нейни носители. Вие казвате, че младите хора ще променят света към добро, но само ако шлифоват знанието и научните достижения с духа си. А нашите, българските, млади хора шлифоват ли научните достижения, за да са полезни на България?

Абсолютно е вярно! Между другото, ние залагаме на съвсем млади хора, за разлика от началото, когато бяхме предпазливи. Оглеждахме кандидатурите от почти всички страни. А сега се ръководим от качеството на представените материали, без да знаем на каква възраст са кандидатите, какви са. Интересуваме се обаче от техния бекграунд – какво са учили, защото в статута на наградата има определени изисквания, насочващи и към предпоставките за тяхното професионално развитие.

Вашите наблюдения са съвършено правилни – все повече и по-талантливи млади хора се появяват в културното пространство на България. Има един ентусиазъм у много млади хора да се изявяват и това е чудесно! Този, който иска да твори, остава в България, защото в чужбина трудно би могъл да намери терен