Затворен и саможив, Модиано вероятно би залостил вратите, водещи към нея, ако не съзнаваше, че такава агресия съпътства неизбежно успеха и нарастващата попу­лярност, но поне не позволява на тромпетите им да заглу­шават онази „малка следобедна музика“, чиито минорни зву­ци в меланхоличните часове преди залеза са сигурно ука­зание за присъствието му...  Като писател той е роден в зодията на литературните награди: неговото първо произведение („Площад Етоал“, 1968) беше удостоено с две, послед­валите го също бяха отличени от най-авторитетни журита и въобще досегашното му развитие никак не оспорва блестя­щия хороскоп, който критиката му бе съставила още тогава¹. Днес тридесет и три годишен, той изглежда дори твърде млад за известността, която вече има и която уж осенява романистите чак във втората половина на живота им. Може би тъкмо поради това някои го сравняват с Реймон Радиге (1903-1923): талант, просветнал като ярък лъч и угаснал трагично, прогаряйки обаче своя диря във френската поезия и проза, но макар да уверява, че тази аналогия го ласкае, Модиано при­знава, че още от времето на своя дебют-„фойерверк“ изпит­ва все по-угнетителна тревога да не би да е осъден на за­точение в младостта си, тоест да твори по рефлекс, не по осмислена потребност; да преповтаря онова, което чува вътре в себе си, без да се вслушва в гласовете и думите, идещи отвън; да тъпче в тясното пространство на лоялността към своята собствена индивидуалност и безспир да я възпроиз­вежда като литературен еталон; да пише все същата книга, която постепенно ще отегчи и най-ревностните му читатели, и него самия... „Ето кое отличава поета от романиста! - възкликва той. - Докато превъзбудата на непрестанното юношество е необходима за първия, дори и да го взриви, зре­лостта е абсолютно задължителна за втория, и то именно за­ради уталожването и опита, които носи, заради силата да бъде превъзмогнат аз-ът.“ Но колкото и да се стреми да не поема риска, Модиано си е всъщност истински поет - чув­ствителен до болезненост, проникновен и интуитивен, де­ликатно предизвикателен. Той влиза в досег с реалността през „акустична маска“ от бяла коприна и къса дните като цветя, които суши и подрежда в хербарии, та по тези ефемерни и едва четливи знаци да възстановява после пътя, извървян без компас от някого във време, което не му е принадлежало, и из страна, която паметта му е отказала да назове. Романи или поеми?

---

1. През 2014 г. Патрик Модиано получи и най-високата световна награда за литературен творец – Нобеловата. – Б. а.